Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

— Той ще бъде консорт. Тя може дори да му даде кралска титла — заразмишлява Уилям Хайд. — И той няма да забрави услугите, които сме му правили, и добротата, която сме показали към него.

— А тя? — попита ожесточено Лизи, като кимна с глава към стаята над тях. — Когато той бъде коронован и ние се озовем в Уестминстърското абатство, надавайки приветствени възгласи? Къде мислиш, че ще бъде тя тогава?

Уилям Хайд поклати глава:

— Може би ще живее тихо в провинцията? В старата къща на баща си? В къщата на стария Симпсън, за която си мечтаеше тук?

— Това ще я убие — предрече Алис. — Тя никога няма да преживее загубата му.

— Така мисля и аз — каза Лизи. — А най-лошото от всичко е, че според мен в сърцето си той знае това. И съм сигурна, че тази кралица — дяволица също го знае.

— Тихо! — каза настойчиво Уилям. — Дори зад затворени врати, Лизи!

— През целия си живот Ейми е била измъчвана от неговата амбиция — изсъска Лизи. — Цял живот го е обичала и чакала, по цели дълги, безсънни нощи се е молила за неговата безопасност. А сега, в мига, когато постига своето благополучие, той й казва, че ще я захвърли, че обича друга жена, и че тази друга жена има такава власт, че може да хвърли една венчана в истински законен брак съпруга на кучетата. Как мислиш, докъде ще я доведе това? Видя я. Не прилича ли на жена, която върви към гроба?

— Болна ли е? — попита Уилям Хайд, практичен и разсъдлив мъж. — Наистина ли има този израстък в гърдите, за който всички твърдят, че я убива?

— Поболяла се е до смърт от сърдечна мъка — каза Лизи. — Това е цялата болка в гърдите й. И той може и да не разбира това, но съм убедена, че кралицата го разбира. Тя знае, че ако си играе на котка и мишка с Ейми Дъдли достатъчно дълго, здравето й просто ще рухне, тя ще бъде прикована към леглото и ще умре. Ако първо не се самоубие.

— Никога! Това е смъртен грях! — възкликна Алис.

— Англия се превърна в греховна страна — каза Лизи мрачно. — Кое е по-лошо? Жена, която се хвърля с главата напред по стълбите, или кралица, която приема в леглото си женен мъж и двамата обричат вярната съпруга на смърт?

Сесил писа шифровано на стария си приятел Томас Грешам в Антверпен.

„1. Получих бележката ти за испанските военни кораби: вероятно се въоръжават, за да нахлуят в Шотландия. Голямата численост, която отбелязваш, сигурно сочи, че се готвят да нахлуят и в Англия.

2. Те смятат да нахлуят в Шотландия под претекст, че искат да наложат мир. Предполагам, че сега осъществяват този план на практика.

3. Когато получиш това, моля, уведоми доверениците, клиентите и приятелите си, че испанците всеки момент могат да нахлуят в Шотландия, че това ще ги въвлече във война с французите, с шотландците и със самите нас, и ги предупреди най-недвусмислено, че цялата английска търговия ще напусне Антверпен в полза на Франция. Пазарът на платове ще напусне завинаги Испанска Нидерландия, и загубата ще бъде неизчислима.

4. Ако можеш да създадеш пълна паника в областта на търговията и сред хората, от които тя зависи с тази новина, ще ти бъда много задължен. Ако бедните хора си набият в главите, че ще умрат от глад поради прекъсването на търговията с Англия, и се разбунтуват срещу испанските си господари, ще бъде още по-добре. Ако испанците могат да бъдат убедени, че са изправени пред всеобщ бунт, това наистина ще ни бъде от голяма полза.“

Сесил не подписа писмото, нито го подпечата с герба си. Той рядко оставяше името си под каквото и да било.

Десет дни по-късно Сесил влезе в личния кабинет на кралицата наперено, подобен на дългокрак, тържествуващ гарван, и положи на писалището пред нея едно писмо. Други книжа нямаше, тя беше толкова нервна и разтревожена заради Шотландия, че не се занимаваше с други дела. Само Робърт Дъдли можеше да я отклони от ужасеното следене на хода на войната, единствен той можеше да я утеши.

— Какво е това? — попита тя.

— Доклад от един мой приятел в Антверпен, че в града е имало паника — каза Сесил със сдържано задоволство. — Почтените търговци и прекупвачи напускат със стотици, бедняците барикадират улиците и опожаряват бедняшките квартали. Испанските власти са били принудени да издадат прокламация до гражданите и търговците, че няма да има поход до Шотландия или срещу Англия. Валутата се е обезценила, хората са напускали града. Настъпила пълна паника. Опасявали се, че ще започне бунт, който ще се разгори до гражданска война. Властите трябвало да дадат дума, че корабите в пристанището не са се отправили към нашите брегове. Испанците са били принудени да уверят търговците от Испанска Нидерландия, че няма да се намесят в Шотландия против нас, че ще останат наш приятел и съюзник, каквото и да се случи в Шотландия. Рискът за търговския им интерес бил твърде голям. Обявиха публично съюза си с нас, и че няма да предприемат инвазия.