Дан Симънс - Ужас

Сър Джон стоеше до нактоуза, който беше покрит със същото знаме, което неотдавна беше положено върху ковчега на Гор, за да „послужи като амвон“ съгласно изискванията на устава.

Проповедта му продължи само около час и този път се разминаха без измръзнали пръсти на ръцете и краката.

Тъй като по природа и вкус сър Джон беше старозаветен човек, той спомена няколко от пророците, като се спря за кратко върху присъдата на Исая за земята — „Ето, Господ опустошава земята и я прави безплодна; изменя видя й и разпръсква живеещите по нея“, — и постепенно, чрез потока от думи, дори на най-тъпия моряк в тълпата от шинели, шалове и ръкавици на главната палуба му стана ясно, че техният командир всъщност говори за експедицията им в търсене на Северозападния морски път и за настоящото им положение — замръзнали в ледената пустош на 70°05′ северна ширина и 98°23′ западна дължина.

— Съвсем ще се изпразни земята и съвършено ще се оголи; защото Господ е изговорил това слово — продължи сър Джон. — Страх, яма и примка са върху теб, о, земни жителю… Който бяха от гласа на страха, ще падне в ямата; и който излиза от ямата, ще се улови в примката; защото прозорците отгоре са отворени и основите на земята треперят… Земята се съкруши съвсем, земята се разложи съвсем, земята се разтърси силно. Земята ще залита като някой пиян…

И сякаш като потвърждение на страшното пророчество ледът около КНВ „Еребус“ гръмко застена и палубата под краката на мъжете се размърда. Заледените мачти и рей над главите им сякаш завибрираха и започнаха да се полюляват, описвайки малки кръгове върху бледосиньото небе. Никой не помръдна от мястото си и не издаде нито звук.

Сър Джон се прехвърли от Исая към Откровенията на свети Йоан и им обрисува още по-ужасни картини на бъдещето, очакващо онези, които са се отрекли от своя Бог.

— Но какво ще стане с този… с нас… които не сме нарушили завета на нашия Господ? — попита сър Джон. — Поверявам ви на Йона.

Някой от моряците въздъхнаха облекчено. Йона им беше познат.

— Господ поръчал на Йона да отиде в града Ниневия и да проповядва покаяние заради беззаконието му — извика сър Джон и слабият му обикновено глас набра сила и зазвуча не по-зле от гласа на който и да е вдъхновен англикански проповедник. — Но Йона — както всички вие, моряци, знаете — Йона побягнал от поръчението си и Господнето присъствие и отишъл в Йопия, за да се качи на първия отплаващ кораб, който се оказал за Тарсис — град, който тогава се намирал извън границите на известния свят. Йона глупаво предположил, че може да избяга отвъд пределите на Божието царство.

„А Господ направи така, че да задуха силен вятър в морето. И се разрази толкова силна буря, че корабът щеше да се разбие.“ Останалото го знаете… знаете как моряците извисили глас, питайки защо ги е сполетяла тази беда, и хвърлили жребий и жребият се паднал на Йона. „Накрая го попитаха: Какво трябва да направим с тебе, за да утихне морето? А той им отговори: Вдигнете ме и ме хвърлете в морето, и то ще утихне, защото знам, че заради мене ви сполетя тази силна буря.“

Но в началото моряците не изхвърлили Йона зад борда, нали, спътници мои? Не — те били смели мъже и добри моряци и продължили да гребат усилено, за да отведат своя потъващ кораб до сушата. Но накрая изчерпали всичките си сили и се примолили на Господ, а след това пожертвали Йона, хвърляйки го зад борда.

И в Библията се казва: „Господ изпрати една голяма риба да погълне Йона и той беше в корема на рибата три дни и три нощи.“

Забележете, моряци, че в Библията не се казва, че Йона е бил погълнат от кит ! Не! Не е бил нито бял кит, нито южен кит, нито гърбат кит, нито кашалот, нито косатка, нито финвал, каквито можем да видим в полярните води при нормално арктическо лято. Не, Йона е бил погълнат от „голяма риба“, която Господ е бил подготвил за него — което означава чудовище от дълбините, което бог Йехова е създал при Сътворението точно с тази цел: някой ден да погълне Йона; и в Библията тази чудовищно огромна риба понякога се нарича левиатан.

Така и ние бяхме изпратени на мисия отвъд познатите ни граници на света, по-далеч от Тарсис — който в края на краищата се оказа едва в Испания, — бяхме изпратени тук, където сякаш самите природни сили се бунтуват, където от замръзналите небеса падат мълнии, където студът никога не омеква, където белите мечки вървят по замръзналата повърхност на морето, на място, което никой човек, цивилизован или не, не може да нарече свой дом.