Дан Симънс - Ужас

— И ние предаваме това тяло на дълбините, за да се превърне в прах, и се надяваме на възкресението му, когато морето ни върне мъртъвците си и новият живот се възроди чрез Господа наш Исус Христос, който при пришествието си ще преобрази нашето унижено тяло, за да стане то като Неговото божествено тяло, чрез Неговата сила, с която Той може да покори всичко на Себе Си.

— Амин — изрекоха събралите се мъже.

Дванайсетте морски пехотинци вдигнаха мускетите си и дадоха три залпа, последният от които се състоеше от три изстрела, а не от четири като двата преди него.

Когато отекна първият залп, лейтенант Левеконт кимна и Семюъл Браун, Джон Уийкс и Джеймс Ригдън издърпаха дъските изпод тежкия ковчег, който остана да виси във въздуха, поддържан само от трите въжета. При втория залп ковчегът беше спуснат надолу, докато не докосна тъмната вода. При звука на последния залп мъжете започнаха бавно да отпускат въжетата, докато тежкият ковчег с медната плоча — медалите и сабята на лейтенант Гор също лежаха върху махагоновия капак — не се изгуби под повърхността на водата.

Ледената вода леко се размъти, въжетата бяха издърпани и захвърлени настрани и правоъгълникът от черна вода опустя. Лъжливите слънца и ореолът на юг бяха изчезнали и под небесния купол светеше само навъсеното червено слънце.

Мъжете мълчаливо се разотидоха по корабите си. Беше едва пет часът. За повечето мъже беше настъпило време за вечеря и втората порция грог.

Сутринта на следващия ден, събота, 5 юни, екипажите и на двата кораба все още се намираха на жилищните палуби на своите кораби, когато се разрази поредната арктическа лятна гръмотевична буря. Моряците от наблюдателните постове на мачтите получиха заповед да се спуснат долу, а малцината вахтени, които дежуреха на палубата, се стараеха да стоят по-далеч от метала и мачтите. Мълниите прорязваха мъглата, гръмотевиците проехтяваха оглушително, мощните електрически заряди не спираха да удрят гръмоотводите, монтирани върху мачтите и покривите на каютите, а сините пръсти на огньовете на свети Елмо се виеха по дървения рангоут и се плъзгаха по такелажа. Изтощените вахтени, които слизаха на жилищната палуба след смените си, разказваха на ококорените си другари за кълбовидни мълнии, търкалящи се и подскачащи по леда. По-късно през деня — когато мълниите и електрическите заряди зачестиха още повече — вахтените от следобедните смени докладваха за появата на нещо голямо, твърде голямо, за да е просто бяла мечка, което кръстосва и дебне из торосите в мъглата, ту скрито от погледите, ту озарявано за секунда или две от мълниите. Понякога, казваха те, фигурата се придвижвала на четири крака, като мечка. Друг път, кълняха се мъжете, вървяла с лекота като човек, на два крака. Според тях съществото обикаляло около кораба.

Въпреки че барометърът падаше, сутринта в неделя беше ясно, а температурата спадна с трийсет градуса — на обяд термометърът показваше минус девет 39 39 Тоест около минус двайсет и три градуса по Целзий. . Сър Джон уведоми и двата екипажа, че присъствието на неделното богослужение на борда на „Еребус“ е задължително за всички.

Неделното богослужение беше задължително всяка седмица за моряците и офицерите на кораба на сър Джон — през тъмните зимни месеци той събираше хората на жилищната палуба, — но само най-набожните членове на екипажа на „Ужас“ прекосяваха леда, за да присъстват на службата. И тъй като в Кралския морски флот тя беше задължителна — както по традиция, така и по устав, — капитан Крозиър също водеше неделно богослужение, но поради липсата на капелан на борда то беше доста съкратено — понякога се свеждаше единствено до четене на корабния устав — и продължаваше само около двайсетина минути в сравнение с въодушевените деветдесет минути, а понякога и два часа на сър Джон.

Тази неделя нямаха избор.

За втори път през последните три дни капитан Крозиър поведе по леда своите офицери, старшини и моряци, които този път се бяха увили в шинели и шалчета над униформите. Когато пристигнаха на „Еребус“, те с изненада забелязаха, че сър Джон смята да проведе богослужението на палубата и да чете проповедта от квартердека. Въпреки бледосиньото небе над главите им — в този ден нямаше никакви златисти куполи от ледени кристали или символични лъжливи слънца — вятърът беше много студен и събралите се под квартердека моряци се притискаха един към друг в търсене поне на илюзията за топлина, докато офицерите от двата кораба стояха зад сър Джон от наветрената страна на палубата като плътна група облечени в шинели дякони. И отново дванайсетте пехотинци бяха строени в две редици, този път на подветрената страна на главната палуба, като сержант Брайънт стоеше най-отпред, а подофицерите се бяха скупчили пред гротмачтата.