Дан Симънс - Ужас

Моряците от „Еребус“ можеха единствено да гледат със зяпнали уста. Сър Джон Франклин беше разрешил в неделя да се раздава ром — при това допълнителни порции?

— Спътници мои, присъединете се към мен в следващата ми молитва — каза сър Джон. — Мили Боже, обърни отново лицето си към нас, о, Господи, и бъди милосърден към слугите твои. Дари ни своята милост, и то по-скоро, за да ликуваме и да се радваме до края на дните си.

Утеши ни отново след суровите изпитания, на които ни подложи, за изкупление на тежките години, през които изтърпяхме толкова беди.

Покажи на слугите ти твоето дело, а на децата техни — славата твоя.

Да пребъде над нас божественото величие на Господа Бога наш, да благослови всяко дело на нашите ръце, о, Господи, благослови всяко наше начинание. Слава на Отца, Сина и Светаго духа.

Както е било, така и ще бъде, вовеки веков. Амин.

— Амин — изрекоха в хор сто и петнайсет гласа.

В продължение на четири денонощия след проповедта на сър Джон въпреки юнската снежна буря, която връхлетя от северозапад и влоши видимостта и живота на всички, по замръзналото море ден и нощ отекваха гърмежите на пушки и трясъкът на мускети. Всички мъже, които намереха повод да излизат на леда — участниците в ловните отряди или в групите, грижещи се за противопожарните дупки; куриерите между корабите; дърводелците, изпробващи новите шейни; моряците, получили разрешение да разхождат кучето Нептун, — носеха оръжие и стреляха по всичко, което се движи или чрез отвяването на сняг или мъгла оставя впечатлението, че може би е способно да се движи. Нямаше жертви, но на трима им се наложи да се явят при доктор Макдоналд или доктор Гудсър, за да им бъдат извадени куршуми от бедрата, прасците и задниците.

В сряда ловният отряд, който не успя да намери тюлени, се върна с трупа на една бяла мечка, положен напреки върху две свързани шейни, и с едно живо бяло мече, което имаше размерите на малко теле.

Последва малко врява и искания на всеки да бъдат платени по десет златни суверена, но дори хората, които бяха убили звяра на една миля северно от кораба (за да свалят мечката, те бяха произвели повече от дванайсет изстрела от два мускета и три пушки), трябваше да признаят, че размерите му са твърде малки — проснат на окървавения сняг, той не достигаше и осем фута — и че е твърде слаб и много прилича на женска. Бяха убили самката, но бяха запазили живо хленчещото мече, което бяха довлекли, привързано към шейните.

Сър Джон слезе от кораба, за да огледа мъртвото животно, похвали мъжете, че са намерили месо — макар че никой не обичаше варено мечешко, а и слабото животно изглеждаше по-жилесто и жилаво от останалите, — но отбеляза, че това не е чудовищният левиатан, който беше убил лейтенант Гор. Всички свидетели на смъртта на лейтенанта бяха сигурни, обясни сър Джон, че макар и умиращ, смелият офицер беше стрелял с пистолета си в гърдите на истинския звяр. Самката беше надупчена с куршуми, но нито откриха в гърдите й стара рана от пистолетен изстрел, нито в тялото й имаше куршум от пистолет. По това, обяви сър Джон, щеше да се разпознае истинската чудовищна мечка.

Някои от хората пожелаха да си опитомят мечето, тъй като то вече беше отбито от майка си и можеше да се храни с размразено говеждо, други пък искаха да го заколят още веднага, там, на леда. По съвета на сержанта от морската пехота Брайънт сър Джон нареди животното да бъде оставено живо и да му се сложи каишка, която да бъде прикована с верига към забит в леда кол. Вечерта същата сряда, 9 юни, сержантите Брайънт и Тоузър, заедно с моряците Едуард Кауч и стария Джон Мъри — единственият шивач на платна, останал с експедицията, поискаха да разговарят със сър Джон в каютата му.

— Не подхождаме по правилния начин, сър Джон — каза сержант Брайънт, говорителят на малката групичка. — Имам предвид лова на звяра.

— Защо? — попита сър Джон.

Брайънт махна с ръка, сякаш посочвайки към мъртвата мечка, която в този момент разфасоваха на окървавения лед.

— Мъжете ни не са ловци, сър Джон. На двата кораба няма нито един истински ловец. Онези от нас, които са ходили на лов, са стреляли по птици на сушата, а не по едър дивеч. Е, може и да свалим някой елен, ако ни се изпречи на пътя, но тази бяла мечка е страховит враг, сър Джон. Досега сме убивали бели мечки по-скоро по щастлива случайност, отколкото благодарение на нашите умения. Черепът на този звяр е достатъчно дебел, за да спре куршум от мускет. В тялото му има толкова много мас и мускули, че прилича на някой древен рицар с броня. Тези животни са толкова силни, че дори малките мечки — вие сте ги виждали, сър Джон — трудно могат да бъдат убити с изстрел от пушка в корема или от винтовка в дробовете. Явно е много трудно да бъдат улучени в сърцето. Тази мършава женска беше убита от дузина изстрели с пушка и мускет, и то от близко разстояние, при това дори тя би могла да избяга, ако не беше останала, за да защити мечето си.