Дан Симънс - Ужас

На две или три мили оттам трите мачти на КНВ „Ужас“ се издигаха под лек ъгъл към ниско надвисналите облаци.

Крозиър съжали, че няма у себе си стария си далекоглед, но и без него с лекота разпозна мачтите на стария си кораб.

Путурак беше прав — в последната част от пътуването ледът се беше оказал много по-равен, отколкото крайбрежния и паковия лед между континента и островите. С погледа на опитен моряк Крозиър веднага разбра защо: на север и изток се простираше поредица от по-малки острови и създаваше нещо като естествена дига, която защитаваше този участък от морето с площ от петнайсет-двайсет морски мили от преобладаващите северозападни ветрове.

Крозиър нямаше никаква представа как „Ужас“ се е озовал тук, на почти двеста мили южно от мястото, където бе прекарал почти три години заедно с „Еребус“, скован от ледовете.

Нямаше да се наложи да се чуди още дълго.

Истинските хора, включително Хората на Ходещия Бог, които години наред живееха в сянката на живо чудовище, се приближиха към кораба с очевиден страх. Всичките разкази на Путурак за призраци и лоши духове им бяха оказали силно въздействие — дори на Асияюк, Науйя и останалите ловци, които не бяха присъствали на срещата със стареца. През цялото време, докато вървяха по леда, Асияюк мърмореше някакви заклинания, прогонващи духовете, и защитни молитви, които не вдъхваха у никого чувство за сигурност. Когато шаманът нервничи, знаеше Крозиър, всички останали нервничат.

Единственият човек, крачещ редом с Крозиър начело на процесията, беше Безмълвната, която носеше със себе си и двете деца.

„Ужас“ се беше наклонил с двайсет градуса към левия борд, носът му гледаше на североизток, а мачтите сочеха към северозапад; голяма част от десния му борд се намираше над леда. Изненадващо едната котва — лявата на носа — беше спусната и котвеното въже изчезваше под дебелия лед. Крозиър се изненада, защото предполагаше, че дълбочината тук ще е поне двайсет клафтера — ако не и повече, — а северното крайбрежие на всички острови беше прорязано от малки заливи. В най-краен случай — освен ако не бушува буря — един благоразумен капитан, търсещ безопасно място за убежище, би вкарал кораба в протока от източната страна на големия остров, би хвърлил котва между него — скалите щяха да го защитават от вятъра — и разположените на изток три по-малки острова, всеки от които не бе по-дълъг от две мили.

Но „Ужас“ беше тук, на около две мили и половина от северния край на големия остров, хвърлил котва в дълбоката вода и изложен на неизбежните бури, идващи откъм северозапад.

Една обиколка около кораба и поглед към наклонената му палуба от северозападната й страна разкриха загадката защо ловците на Путурак е трябвало да си пробиват дупка в издигнатата дясна страна на корпуса, за да проникнат във вътрешността: всички люкове на горната палуба бяха затворени и запечатани.

Крозиър се върна при отвора, изсечен от групичката в открития, наклонен борд. Беше решил, че ще успее да се промъкне оттам. Спомни си думите на Путурак, че младите ловци са използвали брадвите си от звездни фъшкии, за да пробият отвора, и се усмихна въпреки тягостните чувства, които го бяха изпълнили.

Истинските хора наричаха „звездни фъшкии“ падащите звезди, които намираха на леда, и метала, който извличаха от тях. Крозиър беше чувал Асияюк да говори за улуриак анокток — „звездни фъшкии, падащи от небето“.

Крозиър съжали, че няма в себе си нож или брадва от звездни фъшкии. Единственото оръжие, което носеше, беше обикновен работен нож с острие, направено от моржови бивници. На каматика имаше харпуни, но те не бяха негови — двамата с Безмълвната бяха оставили своите преди седмица в каяка си, — а той не желаеше да иска някой назаем, само за да влезе с него в кораба.

При шейната, на четирийсет фута по-назад, кимик — големите кучета със странни сини и жълти очи, които споделяха душите си със своите господари — лаеха, ръмжаха, виеха и се хвърляха едно срещу друго и срещу всеки, който се осмелеше да ги приближи. Мястото не им харесваше.

Крозиър каза с жестове на Безмълвната: Нека Асияюк ги попита дали някой иска да дойде с мен .

Тя бързо изпълни молбата му, използвайки само пръстите си, без вървичката. Но старият шаман винаги я разбираше по-бързо, отколкото успяваше да разбере тромавите жестове на Крозиър.

Никой от Истинските хора не пожела да влезе в дупката.

Ще се видим след няколко минути , каза Крозиър на Безмълвната, използвайки езика на жестовете.