Дан Симънс - Ужас

След като обмениха храна и добродушни шеги, старецът се поинтересува какво правят толкова далеч от северните територии на Хората на Ходещия Бог, и когато един от ловците му обясни, че търсят живи или мъртви каблуна , които може би са минавали оттук — или техните съкровища, — Путурак каза, че никога не е чувал каблуна да са плавали по тази река, но докато дъвчеше и преглъщаше на големи хапки подареното тюленово месо, добави:

— Миналата зима видях голяма лодка на каблуна — голяма като айсберг — с три стърчащи от нея пръчки, замръзнала в леда недалеч от Утюлик. Мисля, че в търбуха й имаше мъртви каблуна . Някои от младите ни мъже влязоха вътре — наложи се да използват каменните си брадви от звездни фъшкии, за да пробият дупка в стената, — но оставиха всичките дървени и метални съкровища по местата им, защото казаха, че домът с трите пръчки е обитаван от духове.

Крозиър погледна към Безмълвната. Правилно ли го разбрах?

Да, кимна тя. Канеюк заплака и Силна разтвори лятната си парка и поднесе гръдта си на бебето.

Крозиър стоеше на скалата и гледаше към кораба в леда. Това беше КНВ „Ужас“.

Пътешествието от устието на реката на Бак до тази част на крайбрежието на Утюлик продължи осем дни. Чрез ловците на Хората на Ходещия Бог, които разбираха езика на жестовете, Крозиър предложи щедро възнаграждение на Путурак, ако старецът се съгласи да вземе него и семейството му със себе си и да им покаже пътя към лодката на каблуна с трите пръчки, издигащи се над покрива й, но старият кикиктаркюак не искаше да има нищо общо с обитавания от духове дом на каблуна . Макар предишната зима да не беше влизал вътре с младите мъже, той беше видял следите, оставени от пийфиксак — вредни духове, населяващи лошите места.

Утюлик беше инуитското име на западното крайбрежие на полуострова, познат на Крозиър като Аделаида. Каналите сред ледовете свършваха недалеч на запад от залива, водещ към устието на реката на Бак — стесняващият се там проток беше скован от паков лед, — затова се наложи да слязат на брега, да скрият каяците и умиака на Асияюк и да продължат пътя с тежкия тринайсетфутов каматик , теглен от шестте кучета. Използвайки своя метод за ориентиране, който Крозиър знаеше, че никога няма да овладее, Безмълвната ги поведе по пряк път през вътрешността на полуострова с дължина двайсет и пет мили, до онази част от западното крайбрежие, където Путурак беше видял кораба… и дори, призна си той, беше стоял на палубата му.

Асияюк не искаше да напуска удобната си лодка, когато настъпи моментът да поемат по суша. Ако Силна, една от най-почитаните небесни повелители на духовете на Хората на Ходещия Бог, не беше изказала със знаци настойчивата си молба да се присъедини към тях — а молбата от сиксам йеуа е заповед дори за най-сърдитите шамани, — Асияюк щеше да нареди на ловците си да го откарат вкъщи. В крайна сметка той се настани в каматика , увит в кожи, и дори от време на време помагаше, като хвърляше камъчета по кучетата и викаше „Хо! Хо! Хо!“ когато искаше да завият наляво, и „Ги! Ги! Ги!“, когато искаше да завият надясно. Крозиър се питаше не открива ли отново старият шаман отдавна забравеното удоволствие да се вози на шейна, теглена от кучешки впряг.

Сега беше късният следобед на осмия ден от пътешествието и те гледаха към КНВ „Ужас“. Дори Асияюк изглеждаше уплашен и потиснат.

Най-точното описание на местоположението на кораба, дадено от Путурак, беше, че домът с трите пръчки е замръзнал в ледовете край остров на около пет мили западно от някакъв нос и че оттам той и ловната му група трябвало да вървят около три мили на север по гладкия лед и да прекосят няколко острова, за да стигнат до кораба. Видели го от скалата на северния край на големия остров.

Путурак, разбира се, не беше използвал думи като „мили“ „кораб“ и дори „нос“. Всъщност старецът беше казал, че домът на каблуна с трите пръчки и стени като на умиак се намира на няколко часа вървене западно от тикеркат , което означава „два пръста“, както Истинските хора наричат двата тесни носа в този участък от крайбрежието на Утюлик, недалеч от северния край на големия остров, намиращ се там.

Крозиър и групата му от десет души — ловецът от юга Инупиюк остана с тях до самия край — се придвижиха по неравния лед на запад от „двата пръста“ и прекосиха двата малки острова, преди да стигнат до големия. На северния му край намериха скалата, издигаща се поне на сто фута над паковия лед.