Дан Симънс - Ужас

Той осъзна, че никога няма да разбере тези хора.

Икпакуак, Хигилак и останалите членове на семейството ги нагостиха с умингмак , печено месо от мускусен бик, което Талириктуг изяде с удоволствие, но Силна, Асияюк, Науйя и останалите от групата преглъщаха с усилие, тъй като бяха нетсилик , „тюленови хора“. След тържественото посрещане и трапезата той успя чрез езика на жестовете, изтълкуван от Асияюк, да насочи разговора към даровете на каблуна .

Икпакуак призна, че Хората с наметала наистина владеят такива съкровища, но преди да ги покаже на гостите си, той помоли Силна и Талириктуг да покажат на жителите на селото своите магически способности. Повечето оликаталик не бяха срещали нито един сиксам йеуа през живота си — макар преди няколко десетилетия Икпакуак да беше познавал бащата на Силна, Айя — и Икпакуак учтиво попита дали Силна и Талириктуг няма да полетят малко над селото и ако може да се превърнат в тюлени, а не в мечки, моля.

Силна му обясни — с помощта на говорещата връвчица и превода на Асияюк, — че двамата небесни повелители на духовете предпочитат да не го правят, но и двамата ще покажат на гостоприемните оликаталик парчетата от езиците им, отнети от Туунбак , а нейният съпруг каблуна сиксам йеуа ще им достави рядкото удоволствие да видят белезите му… белези, останали след яростната схватка със злите духове, проведена преди години.

Това напълно удовлетвори Ипакуак и хората му.

След демонстрацията на белезите Талириктуг успя да накара Асияюк отново да насочи разговора към даровете на каблуна .

Ипакуак веднага кимна, плесна с ръце и изпрати момчетата да донесат съкровищата. Даровете на каблуна започнаха да се предават по кръга от ръка в ръка.

Имаше няколко различни парчета дърво, едно от които бе отчупено от добре запазено шило за разплитане на въжета.

Имаше златни копчета с гравирана върху тях котва на Изследователската служба.

Имаше парче от грижливо избродирана долна риза.

Имаше златен часовник, верижката, на която може би е бил окачен, и шепа монети. На гърба на часовника имаше инициали ЧДв — Чарлс Девьо.

Имаше сребърна кутия за моливи с инициали „ЕК“ от вътрешната страна.

Имаше почетна грамота, придружаваща златния медал, който Адмиралтейството беше връчило на сър Джон Франклин.

Имаше сребърни вилици и лъжици с гербовете на различните офицери на Франклин.

Имаше малка чинийка от китайски порцелан, върху която с цветен емайл беше изписано „Сър Джон Франклин“.

Имаше хирургически скалпел.

Имаше преносима подложка за писане от махагон, която човекът, който я държеше в момента, веднага разпозна, защото някога му беше принадлежала.

„Нима наистина сме теглили стотици мили целия този боклук в лодките? — помисли си Крозиър. — А преди това хиляди мили от Англия? Къде ни е бил умът?“ Той затвори очи, борейки се с пристъпа на гадене, което се надигна в гърлото му.

Безмълвната докосна ръката му. Тя беше почувствала промените в него. Той я погледна в очите, за да я успокои, че все още е тук, макар да не беше. Не съвсем. Не изцяло.

Гребяха покрай брега на запад, към устието на реката на Бак.

На въпроса къде са намерили съкровищата на каблуна хората оликаталик на Икпакуак отговаряха неясно, дори уклончиво — някои говореха за място, наречено Кинуна, което можеше да е някой от малките острови в протока южно от остров Крал Уилям, но повечето ловци казаха, че са намерили съкровищата на запад от Толойоак, на място, наречено Куглуктук, което Асияюк преведе като „Мястото на падащата вода“.

Крозиър реши, че става дума за първия малък водопад на реката на Бак, който се намираше недалеч от устието.

Прекараха там цяла седмица в търсене. Асияюк, жена му и трима от ловците останаха с техния умиак при устието на реката, а Крозиър и Безмълвната с децата, все така изпълненият с любопитство ловец Инупиюк и останалите ловци се изкачиха с каяците си на около три мили нагоре по течението, до първия нисък водопад.

Той откри там няколко обръчи от бурета. Кожена подметка от ботуш с дупки, оставени от гвоздеите. В пясъка и тинята край брега намери осемфутова изкривена дъбова дъска, която някога е била полирана — може би част от планшира на някой от катерите. ( Оликаталик щяха да сметнат подобна находка за истинско съкровище.) И нищо друго.

След претърпяния неуспех те се спуснаха по течението обратно към брега, но се натъкнаха на един старец, трите му жени и четири сополиви деца. Жените носеха на гръб еленовите кожи от палатката им. Според стареца те бяха дошли при реката, за да ловят риба. Той никога досега не беше виждал каблуна , още повече двама повелители на духовете сиксам йеуа без езици, и ужасно се уплаши, но единият от съпровождащите Крозиър ловци го успокои. Старецът се казваше Путурак и принадлежеше на групата Кикиктаркюак от племето на Истинските хора.