Дан Симънс - Ужас

Докато в дългата нощ или тъмния ден съзерцаваше купола изпод купчината кожи, мислейки си: „Безполезен съм като цици на нерез“, през главата му минаваше и мисълта: „Това нещо ще се срути.“ Горните блокове бяха поставени почти водоравно. Последните блокове, които беше изрязала, имаха трапецовидна форма и девойката вкара последния блок в помещението, след което подравни краищата му и го тикна на мястото му отвътре навън. Накрая Безмълвната излезе от помещението, изкатери се на самия връх на изградения от снежни блокове купол, поскача върху него и се плъзна по стените му обратно на земята.

Първоначално Крозиър си помисли, че тя просто се държи като дете, каквото изглеждаше понякога, но после разбра, че девойката просто проверява здравината и стабилността на новия им дом.

На следващия ден — пореден ден без слънчева светлина — ескимоската разтопи с помощта на горящия светилник вътрешната повърхност на снежните стени, след което ги остави да замръзнат отново и стените се покриха с тънка, но много твърда ледена кора. После тя размрази тюленовите кожи, които беше използвала първо за палатката, а след това и за шейната, и ги прикрепи към сухожилията, промушени през стените и покрива на снежната къща, оставяйки ги да висят като вътрешна обшивка на няколко инча от вътрешните стени. Крозиър веднага разбра, че кожите ще ги защитят от капките вода, които се образуваха при повишаването на температурата в жилището.

Той беше изумен колко е топло в снежната къща: винаги бе поне с петдесет градуса по-топло, отколкото навън, и често достатъчно топло, за да остават само по късите панталони от еленова кожа, когато не лежаха под кожените завивки. Вдясно от входа, върху един снежен перваз, беше разположена кухнята и сглобената от еленови рога и дърво рамка не само поддържаше многобройните им готварски съдове над захранваните от тюленова мас пламъци, но се използваше и за сушене на дрехи. Веднага щом Крозиър се възстанови достатъчно, за да започне да излиза от снежния дом заедно с Безмълвната, тя му обясни с помощта на езика на жестовете и въжените фигурки, че е задължително всеки път, когато се връщат в снежната къща, да сушат връхните си дрехи.

Освен кухненската платформа вдясно от входа и мястото за сядане вляво от него в дъното на снежния дом имаше широка платформа за спане. Малкото парчета дърво, които Безмълвната носеше със себе си — и които бе използвала първо при палатката, а след това при шейната, — бяха замразени по краищата на платформата, за да попречат на срутването й. След това ескимоската разстла върху издатината последните останки от мъха в торбичката й, вероятно използвайки го като изолационен материал, след което внимателно постла отгоре му различни еленови и мечи кожи. После обясни със знаци на Крозиър, че ще спят с глави към изхода, подлагайки под тях вместо възглавници сгънатите си, вече сухи, дрехи. Всичките си дрехи.

В първите дни и седмици Крозиър отказваше да сваля късите кожени панталони под спалните завивки, макар че Безмълвната дама спеше гола всяка нощ, но скоро установи, че с тях му е твърде горещо, за да се чувства удобно. Все още твърде отслабен от раните си, за да чувства физическо желание към жената, той скоро свикна да се промъква гол между завивките и да облича сухите — вместо да са пропити с пот — панталони и останалите дрехи едва след като се събудеше сутрин.

Всеки път, когато Крозиър се събуждаше нощем гол и затоплен под завивките до Безмълвната, той се опитваше да си спомни всичките месеци на борда на „Ужас“, когато непрекъснато мръзнеше в мокрите си дрехи, а в тъмната жилищна палуба вечно капеше от заледените стени и вонеше на парафин и урина. В холандските палатки беше още по-зле.

Озовал се на леда, той придърпва рунтавата си качулка напред, за да защити лицето си от студа, и се оглежда.

Навън, естествено, е тъмно като в рог. Доста време му отне, за да приеме мисълта, че е бил в безсъзнание — или мъртъв? — цели седмици, след като е бил застрелян, преди за пръв път да се свести и да осъзнае присъствието на Безмълвната, но по време на продължителния им преход с шейната над южния хоризонт се беше появявало само краткотрайно мъжделиво сияние, така че нямаше никакво съмнение, че вече е поне ноември. След преместването в снежния дом Крозиър се опита да брои дните, но заради постоянната тъмнина и странния им режим на сън и бодърстване — понякога му се струваше, че спят по дванайсет и повече часове поред — той нямаше как да знае колко седмици са минали от пристигането им на това място. А и заради снежните бури те често седяха вътре в продължение на няколко дни и нощи поред, хранейки се само със запасите от риба и тюленово месо, които съхраняваха в ледената ниша.