Дан Симънс - Ужас

С помощта на говорещата си връвчица Безмълвната беше обяснила на Крозиър, че тюленът може да задържа дъха си под водата само за седем или осем минути — може би най-много до петнайсет. (Безмълвната беше обяснила тези периоди от време с ударите на сърцето, но Крозиър предполагаше, че е успял да си ги преведе правилно.) Очевидно, ако беше разбрал правилно връвчиците на Безмълвната, всеки тюлен си има своя територия, също като кучето, вълка или бялата мечка. Дори през зимата тюленът трябва да защитава границите на територията си и за да си осигури достатъчно запаси от въздух във владенията си под ледовете, той намира най-тънкия лед и издълбава в него конусовидна дупка, достатъчно широка в долната си част, за да може в нея да се събере цялото му тяло, но с възможно най-тесния отвор на повърхността на леда, през който да може да диша. Безмълвната показа на Крозиър острите нокти на плавника на един мъртъв тюлен и за по-голяма нагледност дори ги заби в леда, за да му покаже как действат.

Крозиър вярва на Безмълвната, когато тя с помощта на връвчиците му обяснява, че на територията на един тюлен се намират дузина подобни конусовидни дупки, но проклет да е, ако успее да намери и една от тях. Конусите, които ескимоската му показва ясно със своите връвчици и които тя открива с такава лекота в полето от ледени блокове, са практически невидими сред върховете на глетчерите, торосите, малките айсберги и дълбоките пукнатини. Той сигурно се е спъвал в стотици от тези проклети дупки и винаги ги е приемал като обикновена неравност в леда.

Сега Безмълвната е клекнала край една от тях. Когато Крозиър се озовава на десетина ярда от нея, тя му махва с ръка да пази тишина.

От това, което му разказва чрез картинките, оформяни от нишките между пръстите й, той научава, че тюленът е едно от най-предпазливите и страхливи живи същества, затова тишината и предпазливостта са от изключително значение за улавянето му. И тук Безмълвната дама оправдава името си.

На известно разстояние от дупката — как все пак успява да ги открие? — Безмълвната поставя върху леда малки правоъгълни парчета еленова кожа, които после вдига и премества напред след всяка крачка, като стъпва внимателно с дебелите си кожени ботуши върху тях и се старае снегът да не издаде и най-слабо хрущене под краката й.

Щом се озовава в мрака до дупката, тя бавно забожда няколко заострени еленови рога в снега и окачва върху тях ножа си, харпуна, въженца и други ловни принадлежности, за да може после да вземе всеки необходим предмет, без да вдига шум.

Преди да излезе от снежната къща, Крозиър беше овързал ръкавите и панталоните си с ремъци от сухожилия, както го беше научила Безмълвната, за да не шумолят дрехите му. Но той знае, че ако в този момент се приближи до дупката, произведеният от тромавото му тяло на бял човек шум ще се стори на скрития отдолу тюлен като срутването на кула от тенекиени консерви — ако изобщо отдолу има скрит тюлен, — затова той напряга зрението си, взира се в леда под краката си, намира квадратното парче еленова кожа с размери два на два фута, което Безмълвната винаги оставя зад себе си, и бавно, внимателно се отпуска на колене върху него.

Крозиър знае, че преди пристигането му, след като Безмълвната вече е намерила дупката, тя внимателно и бавно е разчистила снега над нея с ножа си и е разширила отвора с костения накрайник, прикрепен върху задната част на харпуна й. След това е огледала дупката, за да се убеди, че тя се намира точно над дълбокия отвесен тунел в леда — той вече знае, че в противен случай шансовете за точен удар с харпуна не са особено големи, — след което отново е натрупала върху нея малка снежна купчинка. Безмълвната е опънала малко парче кожа над дупката, за да не се запуши от навявания сняг. След това е взела една тънка костица, която е привързана с дълга, усукана от черва връв към друга костица, и я е спуснала дълбоко под леда, като е закрепила другия край на сигналното устройство върху еленовите рога.

Сега тя чака. Крозиър я наблюдава.

Минават часове.

Вятърът се усилва. Облаците започват да закриват звездите, откъм брега започна да навява сняг. Безмълвната стои, приведена над дупката за дишане; парката и качулката й постепенно се покриват със слой сняг, харпунът с костения накрайник е стиснат здраво в дясната й ръка, а задната му част е опряна между разклоненията на забитите в снега еленови рога.

Крозиър я беше виждал да лови тюлени и по други начини. При единия от тях тя изкопаваше две дупки в леда — с помощта на Крозиър, въоръжен с единия от двата харпуна — и буквално примамваше тюлена към себе си. Тя го беше научила, че макар животното да е живото превъплъщения на предпазливостта в животинското царство, неговата ахилесова пета е любопитството му. Крозиър поставяше края на своя снабден със специално приспособление харпун в дупката, край която седеше Безмълвната, и внимателно започваше да го движи нагоре-надолу, карайки закрепените върху харпуна малки костици, с втъкнати в тях разцепени пера, да вибрират. Накрая тюленът, разяждан от любопитство, изскачаше навън, за да огледа източника на странните звуци.