Дан Симънс - Ужас

За тази цел отлична работа свършиха пистолетът и резервните патрони на Крозиър. В първите дни след връщането в бивака им с Гудсър и със запасите от храна Хики беше позволил на Ейлмър и Томпсън да запазят двете пушки, които бяха присвоили — у самия Хики се намираше третата, получена от Крозиър в деня на потеглянето им от лагера „Спасение“, — но след това реши, че няма нужда от допълнителни оръжия в отряда и накара Магнъс да изхвърли пушките в морето. Така беше много по-добре: кралят, Корнилиъс Хики, имаше пистолет, разпореждаше се с единствената пушка и патроните за нея и разполагаше с неотлъчно стоящия край него Магнъс Менсън. Ейлмър, знаеше Хики, беше слабак, научил изкуството на заговорите от книгите, а Томпсън беше пияница, който не заслужаваше никакво доверие — Хики усещаше инстинктивно тези неща и ги разбираше благодарение на острия си ум, — затова, когато на третия ден от септември запасите от Ходжсън привършиха, Хики изпрати Магнъс да цапардоса двамата мъже по главите, да ги върже и да ги довлече в безсъзнание пред останалите събрани мъже, където Хики проведе кратък военен съд, намери Ейлмър и Томпсън за виновни в подстрекателство и заговор срещу техния водач и спътниците им и уби и двамата с изстрели в тила.

И при трите жертви, пренесени в името на всеобщото благо — Ходжсън, Ейлмър и Томпсън, — проклетият доктор Гудсър отказа да изпълни задълженията си на главен дисектор.

При всеки отказ на командир Хики му се налагаше да определя наказание на съпротивляващия се лекар. До момента имаше три такива наказания и Гудсър сигурно имаше проблеми сега, когато им се налагаше отново да вървят пеша по брега.

Корнилиъс Хики вярваше в късмета — в собствения си късмет — и през целия му живот винаги му беше вървяло, но ако изведнъж късметът решеше да го напусне, той винаги беше готов да се справи със собствените си сили.

В дадения случай, когато заобиколиха огромния нос в югозападния край на Земята на Крал Уилям — при възможност плаваха под платна, а когато каналите край брега се стесняваха, гребяха с всички сили — и видяха напред плътния паков лед, Хики нареди да изтеглят лодката на брега и отново да я качат на шейната.

Нямаше нужда да напомня на мъжете колко им е провървяло. Докато хората на Крозиър почти сигурно бяха умрели или умираха в лагера „Спасение“ — или пък умираха на паковия лед в протока на юг от него, — малцината избраници на Хики бяха изминали повече от две трети, може би дори три четвърти от пътя до лагера „Ужас“ и всичките провизии, складирани там.

Хики беше решил, че на водач от неговия ранг — действащ крал на Франклиновата експедиция — не му подхожда да тегли шейни. Хората бяха добре нахранени (и то благодарение на него) и не можеха да се оплакват от болести или недостиг на сили, затова през последната част от пътуването той реши да седи на кърмата на натоварения върху шейната пинас и да позволи на дузината си оцелели поданици с изключение на накуцващия Гудсър да го возят по леда, чакъла и снега, докато заобикаляха по северната дъга на носа.

Пред последните няколко дни Магнъс Менсън се возеше в пинаса с него, и то не само защото всички разбираха, че Магнъс е съпругата на краля, както и Велик инквизитор и палач. Клетият Магнъс отново имаше болки в корема.

Основната причина куцащият Гудсър да е още жив беше, че Корнилиъс Хики панически се страхуваше от болести и инфекции. Болестите на мъжете в лагера „Спасение“ и преди това — особено кървенето от скорбута — отвращаваха и ужасяваха помощник-калафатника. Той се нуждаеше от лекар, който да се грижи за него, макар че досега не се наблюдаваха никакви симптоми на болестта, която беше поразила останалите.

При хората от впряга на Хики — Морфин, Орън, Браун, Дън, Гибсън, Смит, Бест, Джери, Уърк, Стийли и Стрикланд — също не проявяваха никакви признаци за скорбут сега, когато всички отново се хранеха с прясно или почти прясно месо.

Само Гудсър изглеждаше и се държеше като болен, и то само защото глупакът настояваше да се храни само с последните останали сухари и вода. Хики знаеше, че скоро щеше да се наложи да се намеси и да накара лекаря да премине на по-здравословна противоскорбутна диета — най-подходящи бяха месестите части, като бедрото, прасеца и горната част на ръцете, — за да не умре заради собствената си опърничава упоритост. В края на краищата докторът би трябвало да знае най-добре. Мухлясалите корабни сухари и водата могат да поддържат живота на един плъх поради липса на друга храна, но това не беше храна за големи мъже.