Дан Симънс - Ужас

Хората му се строполиха в палатките и заспаха като мъртви веднага щом се добраха до лагера „Ужас“, но Крозиър не спа изобщо през нощта на 24 април.

Първо отиде в специалната медицинска палатка, която беше разпъната, за да има къде доктор Гудсър да направи аутопсия и да приготви тялото за погребение. Трупът на лейтенант Ървинг, бял и вкочанен след продължителното пътуване към лагера върху реквизираната от диваците шейна, почти не приличаше на човешки. Освен зейналата рана на гърлото му — толкова дълбока, че в нея се виждаше бялата кост на гръбнака, и главата беше отметната назад като закачена на разхлабена панта — младият мъж беше скопен и изкормен.

Гудсър все още беше буден и работеше над тялото, когато Крозиър влезе в палатката. Лекарят изследваше няколко органа, извадени от тялото, мушкайки ги с някакъв остър инструмент. Той вдигна глава и стрелна Крозиър със странен, замислен и почти виновен поглед. През един дълъг момент, докато капитанът стоеше над тялото, никой от двамата не промълви нито дума. Накрая капитанът отметна назад кичур руса коса, която беше паднала върху челото на Ървинг. Кичурът почти докосваше отворените, помътнели, но все още вторачени сини очи.

— Пригответе тялото за погребение утре на обяд — каза Крозиър.

— Да, сър.

Крозиър отиде в палатката, където го чакаше Фицджеймс.

Когато няколко седмици по-рано стюардът на Крозиър, трийсетгодишният Томас Джопсън, беше надзиравал натоварването и транспортирането на „капитанската палатка“ до лагера „Ужас“, Крозиър ужасно се ядоса, научавайки, че Джопсън не само е наредил да ушият два пъти по-голяма от стандартния размер палатка — капитанът беше очаквал да получи обичайната кафява холандска палатка, — но и беше заповядал на хората да преместят на острова огромното легло, няколко масивни дъбови и махагонови стола от каюткомпанията и резбованото бюро, което някога бе принадлежало на сър Джон.

Сега Крозиър беше доволен, че има мебели. Той постави тежкото бюро между входа на палатката и леглото, като разположи два стола зад него и нито един отпред. Фенерът, който висеше под върха на високата палатка, ярко осветяваше празното пространство пред бюрото, оставяйки в полумрак седящите Фицджеймс и Крозиър. Обстановката напомняше помещението на военен съд.

Точно както искаше Франсис Крозиър.

— Трябва да поспите, капитане — каза Фицджеймс.

Крозиър погледна към по-младия капитан. Той вече не изглеждаше млад. Фицджеймс приличаше на жив труп — блед до такава степен, че кожата му беше станала прозрачна, с брада и бакенбарди, покрити със спечена кръв, с хлътнали бузи и очи. Крозиър не се беше поглеждал в огледалото от няколко дни и избягваше да застава пред онова, което висеше в дъното на палатката му, но силно се надяваше, че не изглежда толкова ужасно, колкото някогашния вундеркинд на Кралския морски флот, командир Джеймс Фицджеймс.

— Самият вие имате нужда от сън, Джеймс — каза Крозиър. — Мога и сам да разпитам тези мъже.

Фицджеймс поклати уморено глава.

— Аз им зададох няколко въпроса, разбира се — каза той с монотонен глас, — но не съм посещавал мястото, нито съм ги разпитвал по-сериозно. Знаех, че вие ще поискате сам да го направите.

Крозиър кимна.

— Искам да отида на мястото още на разсъмване.

— То се намира на два часа бърз ход в югозападна посока — каза Фицджеймс.

Крозиър отново кимна.

Фицджеймс свали фуражката си и причеса с мръсните си пръсти назад дългата си, мазна коса. Разтопяваха лед и сняг на превозените в лагера печки и получената вода едва стигаше за пиене и бръснене — ако някой от офицерите пожелаеше да се избръсне, — но за къпане не оставаше нищо. Фицджеймс се усмихна.

— Помощник-калафатникът Хики попита дали може да поспи, преди да дойде редът му да докладва.

— Помощник-калафатникът Хики може да остане буден, мамка му, като всички останали — отвърна Крозиър.

— И аз му казах горе-долу същото — рече тихо Фицджеймс. — Оставих го на пост. Това ще го накара да остане буден.

— Или ще го убие — каза Крозиър. Тонът му подсказваше, че това няма да е най-лошото развитие на събитията. С гръмък глас той изкрещя на редник Дейли, който стоеше на пост край входа на палатката: — Извикайте ми сержант Тоузър.

Големият и глупав морски пехотинец бе успял по някакъв начин да си остане пълен, когато всички останали мъже умираха от глад със своята една трета от нормалната дажба. Докато Крозиър го разпитваше, той стоеше мирно, без мускета си.