Дан Симънс - Ужас

Ескимосът поклати глава.

— Ак-ка. — Мъжът направи широк жест с двете си ръце, посочвайки цялата група ескимоси, включително и себе си. — Инук. — Изрече той твърдо. После вдигна осакатената си ръка и размърда двата си оцелели пръста, като беше скрил палеца. — Тикеркат.

Ървинг си направи извода, че „инук“ не е име на човек, а се отнася за всички десет ескимоси тук и може би е името на племето, или на народа, или на клана. А за „Тикеркат“ предположи, че е не фамилията, а пълното име на събеседника му и вероятно означава „Два пръста“.

— Тикеркат — каза Ървинг, опитвайки се да произнесе думата правилно с пълната си уста. Не обръщаше никакво внимание на факта, че месото и лойта са стари, вмирисани и сурови. Сякаш тялото му се нуждаеше от тази храна повече от всичко на света. — Тикеркат — повтори той още веднъж.

После, докато всички клечаха, режеха с ножовете и дъвчеха, последва всеобщо представяне. Тикеркат започна да съобщава имената и да обяснява с жестове значенията им — ако имаха значение, — а после и останалите мъже се включиха и започнаха сами да жестикулират. Случващото се напомняше весела детска игра.

— Талириктуг — изрече Тикеркат бавно, побутвайки напред съседа си, младеж с огромен гръден кош. Двата пръста стисна другаря си за рамото, възкликна нещо, прозвучало като „а-йе-ай“, а после прегъна ръката си, сякаш сравняваше мускулите си с доста по-развитите бицепси на младежа.

— Талириктуг — повтори Ървинг, чудейки се дали това означава „Големия мускул“ или „Силната ръка“, или нещо подобно.

Следващият мъж, нисък на ръст, се наричаше Туяукаг . Тикеркат дръпна назад качулката на парката му, посочи черните му коси и направи движение с ръка, имитиращо летяща птица.

— Тулукаг — повтори Ървинг и кимна учтиво на мъжа, продължавайки да дъвче. Запита се дали думата не означава „гарван“.

Четвъртият мъж се удари в гърдите.

— Амарук — промърмори той, а после отметна глава назад и нададе вой.

— Амарук — повтори Ървинг и кимна, а после добави: — Вълк.

Петият ловец се казваше Мамарут и разигра неразбираема пантомима, размахвайки ръце и танцувайки. Ървинг повтори името и кимна, но нямаше никаква представа какво може да е значението му.

Шестият ловец, много сериозен на вид млад човек, беше представен от Тикеркат като Итуксук . Този мъж наблюдаваше внимателно Ървинг с дълбоките си черни очи и нито каза нещо, нито направи някакво движение. Ървинг кимна учтиво и продължи да дъвче лойта.

По-възрастният мъж с лентата и кесийката на гърдите беше представен от Тикеркат като Асияюк , но човекът не реагира по никакъв начин, дори не мигна. Той явно нито харесваше трети лейтенант Джон Ървинг, нито му се доверяваше.

— Приятно ми е да се запознаем, господин Асияюк — рече Ървинг.

— Афаткук — каза Тикеркат тихо, леко кимайки в посока на навъсения по-възрастен мъж с лентата.

„Някакъв вид шаман?“ — зачуди се Ървинг. Лейтенантът реши, че докато враждебността на Асияюк се изразява в безмълвна недоверчивост, няма за какво да се тревожи.

Старецът при шейната беше представен на лейтенанта като Крингмулуарюк . Тикеркат посочи продължаващите да ръмжат кучета, събра ръцете си все едно показва нещо с малки размери и се засмя.

После смеещият се събеседник на Ървинг посочи плахото момче, което изглеждаше десет или единайсетгодишно, потупа се отново по гърдите и каза:

— Ирник. — След което добави: — Кайорангуак.

Ървинг предположи, че „ирник“ може да означава „син“ или „брат“. Навярно все пак първото, помисли си той. Или може пък името на момчето да беше Ирник, а „кайорангуак“ да означава син или брат. Лейтенантът кимна с уважение, както беше направил и при представянето на по-възрастните ловци.

Тикеркат побутна напред старицата. Нейното име, изглежда, беше Науйя и Тикеркат отново направи движението, имитиращо летяща птица. Ървинг повтори името, доколкото може — в него имаше някакъв гърлен звук, който не можеше да възпроизведе, — и кимна почтително. Зачуди се дали науйя не е арктическа чайка или някоя още по-екзотична птица.

Старицата се изкикоти и пъхна в устата си поредния къс лой.

Тикеркат прегърна през рамо девойката — тя всъщност беше още момиче — и каза:

— Кауманик. — После ловецът се усмихна широко и добави: — Амуук.

Усмихвайки се, момичето се опита да се измъкне от прегръдката му, и всички мъже освен предполагаемия шаман се разкикотиха гръмко.