Дан Симънс - Ужас

— Амуук? — попита Ървинг и смехът стана още по-силен. Тулукаг и Амарук така прихнаха, че лойта им потече от устата.

— Кауманик… амуук! — повтори Тикеркат и направи универсален жест, сграбчвайки с разперените пръсти на ръцете си двете си гърди. Но за да се увери, че събеседникът му го е разбрал правилно, ловецът хвана дърпащата се жена — явно негова съпруга — и бързо вдигна нагоре късата й, тъмна парка.

Оказа се, че под парката девойката е гола, и гърдите й са много големи… наистина огромни за толкова младо момиче.

Джон Ървинг почувства как цялото му лице пламва. Той сведе поглед към парчето лой, което продължаваше да дъвче. В този момент би заложил петдесет паунда за това, че „амуук“ означава на ескимоски „Големите цици“.

Мъжете около него виеха от смях. Кимик — вълкоподобните кучета, впрегнати в дървената каматик — започнаха да вият и да се дърпат в хамута. Старецът до шейната, Крингмулуарюк, така се засмя, че падна в снега.

Изведнъж Амарук — Вълка? — който си играеше с далекогледа, посочи каменистия хълм, от който Ървинг се беше спуснал в долината, и изрече рязко:

— Такува-а… кабяуна кукйютина!

Всички ескимоси незабавно млъкнаха.

Вълкоподобните кучета се разлаяха яростно.

Ървинг се изправи и прикри очите си с длан от слънцето. Не искаше да моли да му върнат далекогледа. Зърна бързото движение на човек с шинел на върха на хълма.

„Чудесно!“ — помисли си лейтенантът. През цялото време, докато пируваха с лойта и се запознаваха, той се чудеше как да накара Тикеркат и останалите да дойдат заедно с него до лагера „Ужас“. Боеше се, че няма да успее да обясни достатъчно добре с езика на жестовете на ескимоските мъже и двете жени защо трябва да направят с шейната и кучетата си тричасов поход до крайбрежието, така че беше решил да намери начин да убеди поне Тикеркат да дойде с него.

Разбира се, лейтенантът не можеше да допусне ескимосите просто да се върнат там, откъдето са дошли. Капитан Крозиър щеше да пристигне в лагера на следващия ден, а Ървинг знаеше от няколко разговора с капитана, че този уморен и отчаян човек разчита именно на контакт с местните жители. „Северните племена, които Рос нарича северни планинци, рядко са войнствени — беше казал една нощ Крозиър на третия си лейтенант. — Ако се натъкнем на тяхно селище по пътя ни на юг, те могат да ни снабдят с достатъчно провизии, за да ни стигнат за времето докато достигнем по реката до Голямото робско езеро. Или поне могат да ни научат как да оцеляваме далеч от сушата.“

А сега Томас Фар и останалите бяха дошли да го търсят в тази долина, следвайки дирите му в снега. Човекът, мярнал се на върха на хълма, се беше спуснал от обратната му страна — може би изплашен при вида на десетимата непознати в долината или притесняващ се да не би той да изплаши тях с появата си? — но Ървинг бе успял да види развяващия се от вятъра шинел на човека, както и уелската перука и шала му и знаеше, че един от проблемите му е разрешен.

Ако не успееше да уговори Тикеркат и останалите да дойдат с него — а убеждаването на възрастния шаман Асияюк можеше да се окаже проблем, — той можеше да остане с още няколко души от отряда си при ескимосите тук, в долината, и да ги убеди да не си тръгват — чрез разговори и други подаръци, каквито несъмнено щяха да се намерят в раниците на другарите му — докато най-бързият моряк се върне до брега, за да доведе капитан Фицджеймс и още хора на това място.

„Не мога да им позволя да си тръгнат. Тези ескимоси може да решат всичките ни проблеми. Те може да са нашето спасение.“

Сърцето на Ървинг биеше бясно.

— Всичко е наред — каза той на Тикеркат и останалите с най-спокойния и уверен тон, на който беше способен. — Това са просто мои приятели. Добри хора. Няма да ви навредят. Имаме само една винтовка със себе си и ще я оставим там. Всичко е наред. Просто мои приятели, с които ще ви е приятно да се запознаете.

Ървинг знаеше, че ескимосите не разбират нито дума, но продължаваше да говори със същия успокоителен тон, с който в семейните си конюшни в Бристол би се опитал да усмири уплашен жребец.

Няколко от ловците вдигнаха от снега своите копия и харпуни, но Амарук, Тулугак, Талириктуг, Итуксук, момчето Кайорангуак, старецът Крингмулуарюк и даже навъсеният шаман Асияюк гледаха въпросително Тикеркат. Двете жени престанаха да дъвчат и тихо отстъпиха зад мъжете.

Тикеркат погледна към Ървинг. Очите на ескимоса внезапно потъмняха и започнаха да изглеждат много чужди на младия лейтенант. Изглежда, мъжът очакваше някакво обяснение.