Дан Симънс - Ужас

Накрая Ървинг отказа да си вземе далекогледа, а го сложи в ръцете на господин Инук Тикеркат и се опита да му обясни с езика на жестовете, че това е подарък.

Смехът секна и всички го погледнаха със сериозни изражения. Ървинг за миг се запита дали не е нарушил някакво табу, дали не ги е оскърбил по някакъв начин, но после се досети, че просто ги е поставил в затруднено положение — беше им подарил нещо прекрасно, а те нямаха нищо, които да му дадат в замяна.

Инук Тикеркат се посъветва с останалите ловци, а после се обърна към Ървинг и направи съвсем недвусмислена пантомима — вдигна ръка към устата си, а после потърка корема си.

За един ужасен момент Ървинг реши, че събеседникът му го моли за храна — каквато лейтенантът нямаше, — но когато се опита да обясни този факт, ескимосът поклати глава и повтори жестовете си. Внезапно Ървинг осъзна, че го питат дали той не е гладен.

С просълзени очи — от порив на вятъра или просто от облекчение — Ървинг повтори жестовете и закима енергично. Инук Тикеркат го хвана за рамото и го поведе към шейната. „С каква дума я нарекоха?“ — запита се Ървинг.

— Каматик? — каза той на висок глас веднага щом се сети.

— Ий! — възкликна господин Тикеркат одобрително. Прогонвайки с ритник ръмжащите кучета, той махна дебелата кожа, покриваща шейната. Отдолу бяха натрупани купчини прясно месо и риба.

Ескимосът започна да му сочи различни деликатеси. Когато му показа рибата, Инук Тикеркат изрече екалук с бавния търпелив тон, с който възрастните обясняват нещо на децата. После посочи дебелите парчета тюленово месо и лой: нат-сук . Накрая докосна и някакво по-масивно и по-дълбоко замразено тъмно месо: Уу мин-мите .

Ървинг кимна. Той беше смутен задето устата му изведнъж се беше изпълнила със слюнка. Без да е наясно дали се очаква само да се възхити от запасите храна, или може да си избере нещо от тях, той неуверено посочи тюленовото месо.

— Ий! — каза отново господин Тикеркат. Той вдигна ивица от меко месо и лой, измъкна изпод късата си парка много остър кокален нож и отряза едно парче за Ървинг и едно за себе си.

Застаналата наблизо старица издаде някакъв вопъл.

— Каактунга! — извика тя. След като никой от мъжете не й обърна внимание, тя подвикна отново: — Каактунга!

Мъжът направи на Ървинг физиономия, каквато обикновено един мъж прави на друг, когато жена иска нещо в тяхно присъствие, и каза:

— Орсунгувок!

Но все пак отряза на старата жена едно парче от тюленовата лой и й го подхвърли като на куче.

Беззъбата вещица се изкикоти и се зае да дъвче лойта.

Незабавно всички се събраха около шейната, извадиха ножовете си и се заеха да режат от месото и да ядат.

— Айпалингйягпок — каза господин Тикеркат, като сочеше старицата и се смееше. Останалите ловци, старецът и момчето — всички освен възрастния мъж с лентата и кесийката — се присъединиха към смеха му.

Ървинг се усмихна широко, въпреки че нямаше никаква представа в какво се състои шегата.

Възрастният мъж с лентата посочи Ървинг и каза:

— Кавак… суингне! Кангунартулорпок!

Лейтенантът нямаше нужда от преводач, за да разбере, че какво и да беше казал мъжът, то не беше никак мило или любезно. Господин Тикеркат и няколко от останалите мъже само поклатиха глави и продължиха да ядат.

Всички, дори младата жена, използваха ножовете си по същия начин като Безмълвната дама в снежния й дом преди повече от два месеца — отрязваха късче кожа, месо и лой и го поднасяха към устата си, доближавайки остриетата на милиметри от омазнените си устни и езици.

Ървинг се стараеше да прави същото — доколкото можеше — но ножът му не беше толкова остър и той действаше твърде несръчно. Ала поне не поряза носа си за разлика от онзи път, когато беше с Безмълвната. Ескимосите поглъщаха храната задружно, в тишина, нарушавана само от учтиви оригвания и от редки изпускания на газове. Мъжете от време на време отпиваха от някакъв вид мях, но Ървинг вече беше извадил бутилката си, която държеше близо до тялото си, за да не замръзне водата.

— Киа-на-у-вит — попита изведнъж Инук Тикеркат. Той посочи гърдите си. — Тикеркат. — Отново свали ръкавицата си и показа двата си липсващи пръста.

— Ървинг — каза лейтенантът, потупвайки се отново по гърдите.

— Ее-вунг — повтори ескимосът.

Ървинг се усмихна иззад парчето лой. Той посочи към новия си приятел.

— Инук Тикеркат, ий ?