Дан Симънс - Ужас

Бриджънс отново се изкиска.

— Не, някак си не ми се вярва, че нашият хищник от ледовете се е съревновавал с гигантските гущери. Може би бозайниците като Ursus maritimus изобщо не са съществували едновременно с гигантските влечуги. Както ни показа Лайъл и както, по всичко личи, го разбира нашият господин Дарвин, Времето… с главно В, Хари… може да е далеч по-всеобхватно, отколкото сме способни да разберем.

Няколко мига и двамата мъже мълчаха. Появи се лек вятър и Пеглър осъзна, че е твърде студено, за да остават за по-дълго тук. Той видя, че възрастният мъж леко трепери.

— Джон — каза той. — Смяташ ли, че разбирането за произхода на звяра… или съществото, защото понякога то ми се струва твърде разумно за обикновен звяр… ще ни помогне да го убием?

Този път Бриджънс се разсмя гръмогласно.

— В никакъв случай, Хари. Между нас казано, скъпи ми приятелю, според мен съществото вече ни е победило. Мисля, че нашите кости ще се превърнат във вкаменелости далеч преди неговите… макар че като се замисли човек, огромно същество, което обитава изключително полярните ледове, не се размножава и не живее на сушата, както очевидно правят обикновените бели мечки, и което може би ги убива за храна, може да не остави никакви кости, следи, вкаменелости… поне не такива, които да сме в състояние да намерим на дъното на замръзналите полярни морета при съвременното ниво на развитие на науката и техниката.

Двамата тръгнаха бавно към „Еребус“.

— Кажи ми, Хари, какво става на „Ужас“?

— Чухте ли, че преди три дни при нас едва не избухна бунт?

— Нима нещата са стигнали чак дотам?

Пеглър сви рамене.

— Беше опасно. Кошмарът на всеки офицер. Помощник-калафатникът Хики и още двама или трима подстрекатели разбуниха всички моряци. Тълпата побесня. Крозиър я укроти по блестящ начин. Не мисля, че досега съм виждал капитан, който да се справи с тълпа с такъв финес и увереност, каквито Крозиър прояви в сряда.

— И всичко това заради ескимоската жена?

Пеглър кимна, пристегна по-здраво уелската перука и уви шала по-плътно около лицето си. Вятърът беше станал по-пронизващ.

— Хики и повечето от мъжете бяха разбрали, че преди Рождество жената била прокопала тунел навън пред корпуса. Още преди карнавала тя излизала и влизала когато пожелае в бърлогата си в склада за корабни въжета на носа. Господин Хъни и приятелите му дърводелци запушили пробива в корпуса, а господин Ървинг срутил водещия нагоре тунел в леда на следващия ден след карнавалния пожар — и така хората разбрали.

— А Хики и останалите решили, че тя има нещо общо с пожара?

Пеглър отново сви рамене. Ако не друго, движението им поне го сгряваше донякъде.

— Доколкото знам, те са решили, че тя е съществото от ледовете. Или поне негова спътница. Мнозинството моряци от месеци са убедени, че тя е езическа вещица.

— Повечето хора на „Еребус“ споделят това мнение — каза Бриджънс. Зъбите му тракаха. Двамата мъже ускориха крачка, бързайки обратно към наклонения кораб.

— Бандата на Хики се канеше да издебне момичето, когато то се появи за вечерната си порция сухар и треска — каза Пеглър. — И да й пререже гърлото. Може би след някаква официална церемония.

— И защо това не се случи, Хари?

— В подобни ситуации винаги се появяват доносници — рече Пеглър. — Когато капитан Крозиър научи за плановете им — може би само часове преди убийството да бъде извършено, — той завлече девойката до долната палуба и събра там всички офицери и моряци. Нареди дори на вахтените да се спуснат долу — което е нещо нечувано.

Бриджънс обърна към Пеглър бледното си лице. Тъмнината се сгъстяваше все по-бързо и беше задухал силен северозападен вятър.

— Беше тъкмо време за вечеря — продължи Пеглър, — но капитанът нареди на моряците отново да вдигнат масите и ги накара да седнат на палубата. Не върху буретата или сандъците — на голата палуба, — а зад тях застанаха офицерите, въоръжени с револвери. Той държеше ескимоското момиче за ръката, сякаш се канеше да я хвърли на хората. Като парче месо на чакали. И в известен смисъл постъпи точно така.

— Какво имаш предвид?

— Капитан Крозиър каза на екипажа, че ако са намислили да извършат убийство, то трябва да го извършат точно сега… в този момент. Там, на жилищната палуба, където се хранят и спят. Каза им, че в разправата трябва да участват всички — и моряци, и офицери, — защото извършването на убийство на кораба е като гангрена, която се разпространява, освен ако всички вече не са поразени от нея като съучастници.