Дан Симънс - Ужас

Освен това Хари Пеглър живееше с Роуз Мъри, когато замина на плаване през 1831 година. Макар и не обвързани в брак — тя беше католичка и нямаше да се омъжи за Хари, освен ако той не сменеше вярата си, което младежът не можеше да се насили да направи, — те живееха щастливо, когато Пеглър се връщаше на брега, макар и със своята неграмотност и пълна липса на любознателност Роуз да подхождаше на младия Пеглър, а не на човека, в който той щеше да се превърне по-късно. Може би дори щяха да се оженят, ако Роуз беше способна да има деца, но тя не можеше — състояние, което наричаше „Божие наказание“. Роуз умря, докато Пеглър се намираше в морето на продължителното плаване с „Бигъл“. Той я беше обичал по свой собствен начин.

Но беше обичал и Джон Бриджънс.

Преди да приключи петгодишната мисия с изследователския кораб „Бигъл“ Бриджънс — приел първоначално ролята си на наставник с голяма неохота, но след това отстъпил пред пламенната настойчивост на младия мичман — беше научил Хари да чете и да пише не само на английски, но и на старогръцки, латински и немски. Беше му преподавал философия, история и естествена история. Но най-вече Бриджънс научи интелигентния млад мъж да мисли.

Две години след това плаване Пеглър потърси по-възрастния мъж в Лондон — през 1838 година Бриджънс беше в продължителна отпуска на брега заедно с голяма част от служещите във флота — и поиска да продължи заниманията с него. По това време Пеглър вече беше старшина на марса на КНВ „Уондърър“.

Точно през тези месеци на общуване и продължителни учебни занятия на брега близкото приятелство между двамата мъже прерасна в отношения, които напомняха повече на любовна връзка. Неочакваният факт, че е способен на нещо такова, дълбоко смая Пеглър — първоначално го уплаши, но след това го накара да преосмисли всички аспекти на своя живот, етика, вяра и самосъзнание. Онова, което установи, донякъде смути младия човек, но за негова изненада не промени в основата си представата му за същността на Хари Пеглър. А още повече го смая фактът, че точно той, а не по-възрастният мъж, пръв провокира интимен физически контакт.

Интимните им отношения продължиха само няколко месеца и приключиха по взаимно съгласие, както и заради продължителните отсъствия на Пеглър в морето на борда на „Уондърър“ до 1844 година. Приятелството им не пострада от това. Пеглър започна да пише дълги философски писма на бившия стюард, като изписваше всички думи отзад напред и в обратен ред, така че последната буква на последната дума във всяко изречение се намираше най-отпред, написана с главна буква. Най-вече заради това, че някога неграмотният старшина на марса допускаше ужасни правописни грешки, в едно от своите писма Бриджънс заяви: „Детинската ти представа за кодираното обратно писане на Леонардо е почти неразгадаема, Хари.“ Сега Пеглър водеше записките в своя дневник, използвайки същия примитивен шифър.

Никой от двамата мъже не съобщи на другия, че се е обърнал към Изследователската служба с молба за участие в експедицията на сър Джон Франклин. И двамата ужасно се изненадаха, когато няколко седмици преди отплаването всеки видя името на другия в официалния списък на личния състав. Пеглър, който повече от година не беше писал на Бриджънс, пристигна от казармата в Улуич в квартирата на стюарда в северен Лондон, за да го помоли да се откаже от участие в експедицията. Бриджънс настоя, че Пеглър трябва да е онзи, който да премахне името си от списъка. Накрая двамата се съгласиха, че никой от тях не бива да изпуска възможността за такова приключение — което за Бриджънс бе наистина последна възможност, предвид напредналата му възраст (домакинът на „Еребус“ Чарлс Хамилтън Озмър бе отдавнашен негов приятел и беше уредил постъпването му на служба със сър Джон и останалите офицери, като дори беше стигнал дотам, че скри истинската възраст на стюарда на най-младшите командири, като написа „26“ в официалния списък). Нито Пеглър, нито Бриджънс не отвориха дума за това, но и двамата знаеха, че отдавнашната клетва на възрастния мъж да не пренася сексуалните си наклонности в морето ще бъде спазвана и от двамата. Тази част от живота им, знаеха те, завинаги бе останала в миналото.

Ала в резултат на това Пеглър почти не виждаше стария си приятел по време на пътешествието и в продължение на три години и половина те нито веднъж не бяха оставали насаме.

Естествено, беше все още тъмно, когато Пеглър пристигна на „Еребус“ около единайсет часа в съботното утро, два дни преди края на януари, но на юг, за пръв път от повече от осемдесет дни, се беше появило едва забележимо предизгревно сияние. То не помагаше по никакъв начин срещу хапещия минус шейсет и пет градусов студ 54 54 Около минус петдесет и осем градуса по Целзий. , затова Пеглър изобщо не забави ход, когато забеляза отпред светлините на корабните фенери.