Дан Симънс - Ужас

— И, доктор Гудсър — казва Крозиър на вече отдалечаващия се лекар, — ще бъдете ли така добър и да помолите лейтенант Литъл да дойде на кърмата с доклад за седмицата, която пропуснах? А, и го помолете да донесе моя… той знае какво.

Хари Пеглър нагласи нещата така, че редът му да отнесе съобщение до „Еребус“ да дойде точно в деня, когато слънцето се появи отново. Той искаше да го отпразнува — доколкото изобщо можеше да се празнува нещо напоследък — с някого, когото обича. С някого, в когото някога е бил влюбен.

Старши подофицер Хари Пеглър беше старшина на марса на „Ужас“, началник на внимателно подбраните мачтови моряци, които се занимаваха с най-високо разположения такелаж, марсела и реите на брамстенгата от ранна утрин до късна нощ, както и при най-бурните вълни и в най-лошото време, в което може да се озове един дървен кораб. Този пост изискваше сила, опит, лидерски умения и най-вече кураж, а Хари Пеглър беше уважаван заради всичките изброени качества. Вече на почти четирийсет и една години, той се беше доказал стотици пъти не само пред екипажа на КНВ „Ужас“, но и на дузина други кораби, на които беше служил през продължителната си кариера.

Затова леко изненадваше фактът, че Хари Пеглър остана неграмотен, докато не стана двайсет и пет годишен мичман. Сега четенето се беше превърнало в негова тайна страст и по време на сегашното си пътуване той вече беше погълнал над половината от хилядата книги, които се намираха в каюткомпанията на „Ужас“. Един обикновен офицерски стюард от изследователския барк КНВ „Бигъл“ беше превърнал Пеглър в грамотен човек и същият този мъж накара Хари Пеглър да се замисли над въпроса какво означава да бъдеш човек.

Този стюард беше Джон Бриджънс. На този етап той беше най-възрастният човек в експедицията. Когато отплаваха от Англия, най-популярната шега на бака в „Еребус“ и „Ужас“ беше, че Джон Бриджънс, стюардът на най-младшите командири, е на същата възраст като възрастния сър Джон Франклин, но двайсет пъти по-мъдър. Колкото до Хари Пеглър, той знаеше, че това е истина.

Възрастните мъже с ранг, по-нисък от капитан или адмирал, рядко бяха допускани до участие в експедициите на Изследователската служба, затова двата екипажа искрено се забавляваха, когато научиха, че в официалния списък на личния състав на кораба възрастта на Джон Бриджънс е вписана наобратно — дали по случайност или заради чувството за хумор на домакина — и е обозначена с числото „26“. Прошареният Бриджънс изтърпя доста шеги за младостта си, неопитността си и предполагаемата сексуална мощ. Мълчаливият стюард просто се усмихваше и не казваше нищо.

Именно Хари Пеглър беше потърсил стюард Бриджънс, по онова време доста по-млад, на борда на КНВ „Бигъл“ по време на петгодишното околосветско изследователско пътешествие, което беше продължило от декември 1831 година до октомври 1836 година под командването на капитан Фитцрой. Пеглър се беше прехвърлил на скромния „Бигъл“ от първокласния сто и двайсет оръдеен КНВ „Принц-регент“, следвайки офицера, под чието командване беше служил там — лейтенант на име Джон Лорт Стоукс. „Бигъл“ беше едва десеторъдеен бриг, клас „Чероки“, преоборудван като изследователски барк — едва ли точно типа кораб, който би избрал при обичайни обстоятелства амбициозен мичман като младия Пеглър, но Хари още тогава се интересуваше от научна изследователска работа и проучвания, а пътешествието с малкия „Бигъл“ под командването на Фитцрой го образова в много отношения.

Тогава стюард Бриджънс беше около осем години по-възрастен, отколкото Пеглър в момента — почти петдесетгодишен, — но вече беше известен като най-мъдрия и начетен младши офицер във флота. Освен това се знаеше, че е содомит, което по онова време не притесняваше особено двайсет и пет годишния Пеглър. В кралския флот имаше два типа содомити: такива, които задоволяваха нагона си само на брега и никога не се поддаваха на порока си по време на плаване, и такива, които продължаваха да следват наклонностите си и в открито море и често съблазняваха младите момчета, служещи на почти всички кораби в кралския флот. Всички на борда на „Бигъл“ знаеха, че Бриджънс е от първия тип — мъж, който харесва мъже на брега, но никога не се хвали с това и не проявява пристрастията си в морето. И за разлика от помощник-калафатника на кораба на Пеглър Бриджънс не беше педераст. Повечето от моряците смятаха, че момче в морето ще бъде в по-голяма безопасност в обществото на стюард Джон Бриджънс, отколкото в присъствието на викария в родното си село.