Дан Симънс - Ужас

Ето го и стария Джон Рос на кърмата на малък кораб, подобен на яхта, който държи курс на изток. Връща се вкъщи.

Ето го и Джеймс Кларк Рос, сега по-стар, напълнял и не толкова щастлив, колкото е бил винаги, когато го е виждал Крозиър. Изгряващото слънце осветява заледените въжета на кливера, докато корабът напуска ледовете и навлиза в открити води. Той се връща вкъщи.

Ето го Франсис Леополд Маклинток — човек, за когото Крозиър по някакъв начин знае, че отначало е търсел Франклин под командването на Джеймс Рос, а в по-късни години е организирал собствена експедиция. Кога по-късно? Колко време след настоящия момент? Колко далеч в бъдещето?

Виденията се мяркат през Крозиър като светлина от вълшебен фенер, но той не чува отговори на въпросите си.

Ето го Маклинток заедно с отряд с шейна, придвижващи се значително по-бързо и ефикасно, отколкото отрядите на лейтенант Гор или сър Джон, или Крозиър.

Ето го Маклинток, застанал до каменна пирамида и четящ бележка, току-що извадена от месингов цилиндър. Това съобщението, оставено от Гор преди седем месеца на Земята на крал Уилям, ли е? Заледеният каменист бряг и сивото небе зад Маклинток изглеждат по същия начин.

После внезапно Маклинток се озова сам на заледения и каменист бряг. Отрядът му с шейната се намира на няколкостотин ярда зад гърба му и се приближава. Маклинток е изправен пред ужасяваща гледка — голяма лодка, завързана върху огромна шейна, грубо скована от дъбово дърво и желязо.

Шейната изглежда като нещо, което дърводелецът на Крозиър, господи Хъни, би могъл да направи. Измайсторена е така, че да издържи цял век. Всяка сглобка показва, че е работено грижливо. Шейната тежи поне шестстотин и петдесет фунта. Лодката върху нея е осемстотинфунтова.

Крозиър разпознава лодката. Това е един от двайсет и осемфутовите пинаси на „Ужас“. Той вижда, че е снабдена с такелаж за речно плаване. Платната са свалени, завързани и омотани със заледено платнище.

След като се издига на една скала и поглежда към лодката, сякаш над рамото на Маклинток, Крозиър вижда два скелета. Двата черепа изглеждат като че ли са се озъбили на Крозиър и Маклинток. От единия скелет е останала само купчина от явно оглозгани и частично раздробени кости в носовата част на лодката. Костите са засипани със сняг.

Вторият скелет е непокътнат и все още е облечен в дрипите от нещо, наподобяващо офицерски шинел и други пластове дрехи. Върху черепа му има останки от фуражка. Трупът седи на пейката при кърмата и е протегнал костите на ръцете си към две двуцевки, облегнати наблизо. До обутите в ботуши крака на трупа лежат купчини от вълнени одеяла и платна, както и частично затрупана от снега платнена торба, пълна с патрони. На дъното на пинаса, между ботушите на мъртвеца лежат като пиратски трофеи пет златни часовника и нещо, наподобяващо отделно опаковани парчета шоколад с обща тежест около трийсет или четирийсет фута. Наблизо са захвърлени и двайсет и шест сребърни прибора; Крозиър вижда — и знае, че Маклинток също вижда — личните знаци на сър Джон, капитан Фицджеймс, шестима други офицери и самия Крозиър върху различните ножове, лъжици и вилици. Вижда подобно гравирани чинии и два сребърни подноса, стърчащи от леда и снега.

Двайсет и петте фута от дъното на пинаса, разделящи двата скелета, са отрупани с най-различни предмети, стърчащи от няколкоинчовия слой сняг: две рула ламарина, брезентово покривало за платната на лодката, купчина пирони и два ножа до торбата с патрони в краката на скелета при кърмата.

Крозиър вижда и гребла, навити платна и намотани върви край облечения скелет. Близо до купчината оглозгани кости на носа лежат купчина кърпи, по няколко сапуна и гребена, четка за зъби, два чифта ръчно изработени чехли само на няколко инча от разпилените бели кости на пръстите на краката, а също така и шест книги — пет Библии и „Викарият от Уейкфийлд“, която сега стои на полицата в каюткомпанията на КНВ „Ужас“.

Крозиър иска да затвори очи, но не може. Той иска да прогони това видение — всички тези видения — но няма власт над тях.

Внезапно смътно познатото лице на Франсис Маклинток се размива, а после отново придобива ясни очертания, превръщайки се в лицето на млад човек, когото Крозиър вижда за първи път. Всичко останало изглежда същото. Младият човек — някой си Уилям Хобсън, когото сега Крозиър неясно как вече познава — стои на същото място, където е стоял Маклинток, и гледа към пинаса със същата недоверчивост, с която го е гледал Маклинток до преди малко.