Дан Симънс - Ужас

— Те обещаха да използват само факли — каза Фицджеймс.

— И в този ден няма да има никакви допълнителни алкохол или храна — додаде Крозиър. — От днес преминаваме на изключително намален порцион. Няма да тръгнем да го променяме още на петия ден заради някакъв си маскен карнавал, който никой от нас не е одобрил напълно.

Фицджеймс кимна.

— Лейтенант Левеконт, лейтенант Феърхолм и неколцина от мъжете, които са малко по-добри стрелци, ще отидат на лов в седмицата преди карнавала с надеждата да ударят нещо, но хората са наясно, че порционът ще е както обикновено — всъщност новият, орязаният, — ако ловците се върнат с празни ръце.

— Както са се връщали всеки път през последните три месеца — промърмори Крозиър. След това продължи с по-дружелюбен глас: — Добре, Джеймс. Аз ще се връщам. — Той се спря на вратата на мъничката каюта на Фицджеймс. — Между другото, защо боядисват платната в зелено, черно и другите цветове?

Фицджеймс се усмихна разсеяно.

— Нямам представа, Франсис.

Сутринта в петък, 31 декември 1947 г., беше студена, но тиха — макар, разбира се, да нямаше същински изгрев. Сутрешната вахта на „Ужас“, командвана от господин Ървинг, регистрира температура от минус седемдесет и три градуса 48 48 Около минус петдесет и осем градуса по Целзий. . Вятър не се усещаше. През нощта се бяха появили облаци, които сега покриваха плътно небето от хоризонт до хоризонт. Беше много тъмно.

Повечето от моряците изглеждаха нетърпеливи да тръгнат към карнавала веднага след като приключи закуската — след въвеждането на новия порцион тя отнемаше по-малко време от преди и се състоеше от един сухар с мармалад и половин черпак ечемичена каша с малко захар — но ежедневните задължения на кораба трябваше да бъдат изпълнени и Крозиър се съгласи да пусне екипажа едва след като всички свършиха работата си. Все пак той разреши на моряците, които нямаха специални задачи — търкане на жилищната палуба с пемза, носенето на вахта, къртенето на леда от мачтите и такелажа, риненето на снега, ремонтните работи, поддържането на ледените пирамиди, учебните занятия — да отидат да помогнат за последните приготовления на маскарада, така че около дузина мъже поеха след закуска в тъмното, придружавани от двама морски пехотинци, въоръжени с мускети.

По обяд, когато моряците получиха порцията си силно разреден грог, възбудата на останалите на кораба моряци стана очевидна. Крозиър пусна още шестима мъже, които бяха изпълнили задълженията си за деня, и изпрати заедно с тях втори лейтенант Ходжсън.

През втората половина на деня, докато се разхождаше по тъмната палуба, Крозиър успя да види ярката светлина на факлите зад огромния айсберг, който се издигаше между двата кораба. Все още нямаше никакъв вятър, а в небето не се виждаха звезди.

Когато настъпи часът за вечеря, останалите на кораба мъже не ги свърташе на едно място като малки деца на Бъдни вечер. Те се нахраниха за рекордно кратко време, макар и при намален порцион — тъй като петъкът вече не беше „брашнен ден“, вечерята се състоеше от скромна порция „Джон Бедняка“, малко консервирани зеленчуци и два пръста ейл, — и на Крозиър сърце не му даде да ги задържа още на кораба, докато офицерите приключат със своята много по-спокойна вечеря. Освен това останалите на борда офицери, също като моряците, бяха нетърпеливи да отидат на карнавала. Дори инженерът Джеймс Томпсън, който рядко проявяваше интерес към нещо извън машинното отделение в трюма и който беше отслабнал дотолкова, че приличаше на ходещ скелет, се намираше на жилищната палуба, облечен и готов за тръгване.

Така че в седем часа вечерта капитан Крозиър, облечен във всички възможни дрехи, които успя да намери, направи последна проверка на осемте мъже, които оставаха да дежурят на кораба — първият помощник Хорнби поемаше вахтата, но щеше да бъде сменен преди полунощ от младия Ървинг, който щеше да се върне с трима моряци, за да може Хорнби и останалите вахтени да присъстват на карнавала — след което всички слязоха по ледената рампа и закрачиха бързо в минус осемдесетградусовия 49 49 Около минус шейсет и два градуса по Целзий. студ към „Еребус“. Скоро групата от трийсет и няколко души се проточи в дълга върволица в тъмното и Крозиър се оказа до лейтенант Ървинг, ледовия лоцман Бланки и няколко младши офицери.

Бланки вървеше бавно, опирайки се на подплатената патерица под дясната му мишница, тъй като беше изгубил петата на десния си крак и все още не беше свикнал със заместващата я протеза от кожа и дърво, но иначе беше в добро настроение.