Дан Симънс - Ужас

В непрогледно тъмната утрин на 26 декември Крозиър и първи лейтенант Едуард Литъл оставиха наблюдението на работните бригади, разчистващи кораба от снега, на Ходжсън, Хорнби и Ървинг и поеха по дългия път през снежните преспи към „Еребус“. Крозиър се стресна, когато видя, че Фицджеймс е продължил да губи от теглото си — жилетката и панталоните вече му бяха с няколко номера по-големи въпреки очевидните опити на стюарда му да ги стесни, — но се стресна още повече по време на разговора си с него, когато осъзна, че командирът на „Еребус“ почти не го слуша. Фицджеймс изглеждаше разсеян, като човек, който само си дава вид, че поддържа разговора, но всъщност слуша музиката, разнасяща се от някакво съседно помещение.

— Вашите хора боядисват платна навън в снега — каза Крозиър. — Видях ги да приготвят баките със зелена, синя и дори черна боя. За резервни платна, които са в отлично състояние. Смятате ли, че това е приемливо, Джеймс?

Фицджеймс се усмихна разсеяно.

— Наистина ли мислите, че тези платна ще ни потрябват, Франсис?

— Много се надявам на това — отвърна Крозиър с дрезгав глас.

Другият капитан продължи да се усмихва спокойно, което вбесяваше Крозиър.

— Трябва да видите трюма ни, Франсис. Разрушенията продължиха и се ускориха след последната ни инспекция в седмицата преди Рождество. „Еребус“ не би издържал и един час в открити води. Рулят ни е на парчета, а ни беше резервният.

— Могат да бъдат поставени временни — каза Крозиър, борейки се с желанието да стисне зъби и юмруци. — Дърводелците могат да укрепят изкорубените греди. Разработих план за изкопаването на яма в леда около двата кораба с дълбочина около осем фута, която да създаде сух док преди пролетното топене на ледовете. Така ще получим достъп до външните обшивки на корпусите.

— Пролетното топене — повтори Фицджеймс и се усмихна почти снизходително.

Крозиър реши да смени темата.

— Не ви ли безпокои намерението на хората да проведат този венециански карнавал?

Напълно пренебрегвайки правилата на добрия тон, Фицджеймс небрежно сви рамене.

— Че защо? Не знам как е на вашия кораб, Франсис, но на „Еребус“ Рождество премина в много тягостна атмосфера. На хората им е необходимо някакво развлечение за повдигане на духа.

Крозиър не можеше да направи никакви възражения по отношение на коледната тягостна атмосфера.

— Но маскен бал на леда, в пълната тъмнина на зимния ден? — рече той. — Колко моряци ще станат жертви на тварта, която ни дебне отвън?

— А колцина ще изгубим, докато се крием на корабите си? — попита Фицджеймс, без да губи леката си усмивка и разсеяното изражение на лицето. — А и при вас всичко е минало нормално, когато сте провели Първия венециански карнавал с Хопнър и Пари през двайсет и четвърта година.

Крозиър поклати глава.

— Той се проведе само два месеца след като заседнахме в ледовете — рече тихо той. — Освен това и Пари, и Хопнър бяха фанатици на тема дисциплина. Въпреки лекомислието на двамата капитани и любовта им към театралните представления Едуард Пари обичаше да казва: „маскаради без невъздържаност“ и „карнавали без прекаляване“. При нас дисциплината не е толкова добре поддържана, Джеймс.

Фицджеймс най-после изгуби разсеяния си вид.

— Капитан Крозиър — изрече сухо той, — да не би да ме обвинявате в отслабване на дисциплината на кораба ми?

— Не, не, не — отвърна Крозиър, без да е сигурен дали обвинява по-младия мъж в това или не. — Просто казвам, че това е третата ни година в леда, а не третият месец, както беше при Пари и Хопнър. Отслабването на дисциплината, болестите и падналият дух в подобни обстоятелства са неизбежни.

— Не ли това още по-важна причина да позволим на хората такова развлечение? — попита Фицджеймс с все същия хладен тон. Бледите му бузи леко порозовяха при критическата забележка към по-висшестоящия офицер.

Крозиър въздъхна. Вече беше твърде късно да се спре този проклет маскарад, осъзна той. Хората се бяха вкопчили в идеята, а онези на „Еребус“, които участваха най-ентусиазирано в приготовленията, щяха да са първите, включили се в бунта, когато настъпеше моментът. Като капитан Крозиър знаеше, че номерът е никога да не позволи този момент да настъпи. Той наистина не знаеше дали карнавалът ще спомогне в това отношение, или ще навреди.

— Добре — каза най-накрая той. — Но хората трябва да разберат, че не бива да се хаби нито бучка, нито трохичка или капчица въглища, масло, пиролизно гориво или спирт.