Дан Симънс - Ужас

— Какво се случи? — попита рязко Ървинг, обръщайки се към всички.

Отговори му Бейтс. Той, Синклер и Дън заедно с Ейбрахам Сийли и Джоузефъс Грейтър от „Еребус“ работели по стената под командването на първия помощник-капитан на „Еребус“ Робърт Орми Сарджънт, когато внезапно един от по-големите ледени блокове, лежащи точно на границата на светлината от фенера и факлите, сякаш оживял.

— Той хвана господин Сарджънт за главата и го издигна на десет фута във въздуха — каза Бейтс с разтреперан глас.

— Това си е чистата истина — потвърди помощник-калафатникът Франсис Дън. — Миг по-рано той стоеше спокойно сред нас, а в следващата секунда излетя във въздуха и можехме да видим само подметките на ботушите му. И онзи ужасен звук… хрущенето на кости… — Гласът на Дън секна и той продължи да диша тежко, докато пребледнялото му лице почти се изгуби в облака от ледени кристалчета.

— Приближавах се към факлите, когато видях как господин Сарджънт просто… изчезна — каза редник Пилкингтън, отпускайки мускета, който стискаше с треперещите си ръце. — Успях да стрелям, когато грамадното същество пое обратно към върховете на глетчерите. Струва ми се, че го улучих.

— Със същия успех си можел да улучиш и Робърт Сарджънт — каза Корнилиъс Хики. — Може да е бил още жив, когато си стрелял.

Пилкингтън погледна помощник-калафатника на „Ужас“ с неприкрита омраза.

— Господин Сарджънт не беше жив — каза Дън, който дори не забеляза злобните погледи, разменени между морския пехотинец и Хики. — Той изкрещя веднъж, а тварта му строши черепа със зъби като орех. Аз го видях. Чух го.

Дотичаха и останалите, включително капитан Крозиър и капитан Фицджеймс, който изглеждаше блед и безплътен дори под многобройните пластове дрехи и шинела си. Дън, Бейтс и останалите се впуснаха да обясняват отново какво са видели.

Капрал Хеджес и други двама морски пехотинци, които бяха дотичали в суматохата, се върнаха от мрака и казаха, че не са видели и следа от господин Сарджънт, а само парчета разкъсано облекло и плътна кървава следа, водеща към ледения лабиринт в посока на най-големия айсберг.

— То иска да го последваме — избоботи Бейтс. — Ще ни чака там.

Крозиър изкриви лице в смесица от безумна усмивка и озъбване.

— Тогава няма да го разочароваме — каза той. — Не виждам защо да не подновим лова на гнусната твар още сега. Хората са излезли на леда, светлината е достатъчна, а морските пехотинци могат да донесат мускети и пушки за всички. И следата е прясна.

— Твърде прясна — промърмори капрал Хеджес.

Крозиър излая заповедите си. Няколко мъже се върнаха на корабите, за да донесат оръжия. Останалите се разделиха в ловни отряди под командата на морските пехотинци, които вече бяха въоръжени. От работните площадки донесоха факли и фенери, които разпределиха между отрядите. Крозиър изпрати хора да доведат лекарите Стенли и Макдоналд, в случай че Робърт Орми Сарджънт е още жив или ако пострада някой друг.

След като получи мускета си, Хики веднага се замисли дали „случайно“ да не застреля лейтенант Ървинг в тъмното, но очевидно младият офицер вече се пазеше от Менсън и от помощник-калафатника. Хики забеляза как младото конте хвърли няколко разтревожени погледа към Магнъс, преди Крозиър да ги зачисли в различни отряди, и разбра, че Ървинг или е успял да зърне за миг зад гърба си Магнъс с вдигнатите му ръце, преди да се разнесат първите викове и изстрели, или просто е почувствал нещо нередно, което означаваше, че вече ще е доста по-трудно да го хванат неподготвен.

Но въпреки това щяха да успеят. Хики се боеше, че възникналите подозрения ще накарат Джон Ървинг да докладва на капитана за онова, което беше видял в трюма, а помощник-калафатникът не можеше да допусне това. Той се страхуваше не толкова от наказанието за содомия — сега моряците рядко ги бесеха или ги подлагаха на бичуване из всички кораби от флота, — колкото от позора. Помощник-калафатникът Корнилиъс Хики не беше някакъв си там жалък дупелюбец.

Той щеше да изчака, докато Ървинг отново свали гарда си и тогава щеше сам да свърши работата, ако се наложеше. Дори ако корабните лекари установят, че е бил убит, това нямаше да има значение. И бездруго нещата бяха стигнали до крайност при тази експедиция. Ървинг щеше да се превърне просто в поредния труп, за който щяха да се погрижат, след като ледовете започнат да се топят.

В края на краищата трупът на господин Сарджънт така и не беше открит — следата от кръв и разкъсани дрехи изчезна на половината път до високия айсберг, — но никой друг не изчезна. На няколко души им измръзнаха пръстите на краката и всички трепереха и се бяха вцепенили повече или по-малко, когато най-после ловът беше отменен цял час след обичайното време за вечеря. В този ден Хики повече не видя лейтенант Ървинг.