Дан Симънс - Ужас

Този път Макдоналд поклати глава.

— Изпробвахме ги, командире. Двамата с доктор Гудсър експериментирахме, нагрявайки на спиртници няколко консерви с така нареченото говеждо варено. Еднопинтова бутилка със спирт не стига дори за пълното загряване на храната и температурата на горене е ниска. Освен това отрядите ни с шейни — и ние самите, ако се наложи да напуснем корабите — ще се нуждаят от спиртниците, за да разтапят сняг и лед за получаването на питейна вода. Трябва да икономисваме спирта.

— Аз бях с лейтенант Гор по време на първия ни поход с шейна до Земята на крал Уилям — добавих тихо аз. — Използвахме спиртниците, за да нагряваме супата само докато се появят първите мехурчета. Храната се затопляше едва-едва.

Последва продължително мълчание.

— Казвате, че повече от половината консервирана храна, за която разчитахме да ни стигне още година или две, ако се наложи, е развалена — обади се Крозиър най-накрая. — Нямаме въглища, за да подлагаме храната на по-продължителна топлинна обработка на фрейзъровите печки на „Еребус“ и „Ужас“ или на по-малките железни печки от велботите, нито пък имаме достатъчно гориво, за да използвам спиртниците. Какво можем да направим в такъв случай?

Ние петимата — четиримата лекари и капитан Фицджеймс — запазихме мълчание. Единственият отговор беше да напуснем корабите и да потърсим по-гостоприемен климат, за предпочитане на сушата някъде на юг, където да можем да ловуваме дивеч.

Сякаш прочел мислите ни, Крозиър се усмихна — с дива ирландска усмивка, помислих си аз в този момент — и каза:

— Проблемът, господа, е там, че на борда на двата кораба, дори и сред уважаваните ни морските пехотинци, няма никой, способен да хване или убие тюлен или морж — ако изобщо тези създания някога отново ни удостоят с присъствието си, — или да застреля едър дивеч като северния елен, който между другото не сме виждали нито веднъж.

Останалите продължавахме да мълчим.

— Благодаря ви за усърдието при провеждането на инвентаризацията и за отличния доклад, господин Педи, господин Гудсър, господин Макдоналд и господин Стенли. Ще продължим да отделяме консервите, които смятате за надеждно запоени и безопасни за здравето на хората, от некачествено запоените, отворилите се, издутите или онези, в които има нещо друго видимо нередно. Ще запазим настоящите, орязани с една трета дажби до деня след Рождество, когато ще въведа още по-драстично намаление на порциона.

Двамата с доктор Стенли облякохме връхните си дрехи и се качихме на палубата, за да изпратим доктор Педи, доктор Макдоналд, капитан Крозиър и почетния им ескорт от четирима въоръжени с пушки моряци, които щяха да поемат по дългия си път в тъмнината обратно към „Ужас“. Когато светлината от фенерите и факлите им се изгуби сред снежната виелица, Стенли се наведе към обвитото ми от шала ухо и извика, опитвайки се да надвика воя на вятъра и непрестанните трясъци и стонове на триещия се в корпуса на „Еребус“ лед:

— Ще бъдат късметлии, ако пропуснат пирамидите и се изгубят на връщане. Или ако тварта от ледовете се докопа до тях тази вечер.

Обърнах се към главния лекар и го изгледах ужасено.

— Гладната смърт е ужасно нещо, Гудсър — продължи Стенли. — Повярвай ми. Виждал съм я в Лондон, виждал съм я и след корабокрушение. Смъртта от скорбут е още по-ужасна. Наистина би било по-добре тварта да ни прибере още тази нощ.

После се спуснахме в озарения от слаби отблясъци на огъня мрак на жилищната палуба и в студа, който почти не отстъпваше на мраза на Дантиевия девети кръг на арктическата нощ отвън.

Във вторник, по време на следобедната вахта, тварта от ледовете се качи на борда на „Еребус“ и отмъкна от поста му на кърмата обичания от всички боцман господин Томас Тери, оставяйки върху релинга само главата му. На мястото, където бе стоял Тери, не се виждаше и капка кръв; кръв нямаше и по заледената палуба или по корпуса. Всички решиха, че тварта е грабнала Тери, отнесла го е на стотици ярдове в тъмнината, където върховете на глетчерите се издигат като гъста бяла гора, убила го е и го е разчленила — а може и да го беше изяла, макар и хората все по-силно да се съмняваха, че бялата твар убива моряците и офицерите за храна, — след което е върнала главата на господин Тери, преди вахтените на десния или левия борд да забележат, че боцманът липсва.