Дан Симънс - Ужас

Нима тя ловуваше? През зимата, в мрака, сред виелицата? И какво ловуваше?

Единствените живи същества там, на леда, бяха белите мечки и тварта, преследваща хората от „Еребус“ и „Ужас“.

На Джон Ървинг му хрумна ужасна мисъл. За секунда се почувства изкушен да се върне към кърмата и да провери още веднъж катинара на Стаята на мъртъвците.

После му хрумна още по-ужасна мисъл.

Бяха намерили само половинките от труповете на Уилям Стронг и Томас Евънс.

Препъвайки се и подхлъзвайки се от леда и кишата, лейтенант Джон Ървинг тръгна опипом към централния трап, за да се изкачи към светлината на жилищната палуба.

От личния дневник на д-р Хари Д. С. Гудсър.

Събота, 20 ноември 1847 г.

Нямаме достатъчно храна, за да оцелеем още една зима и едно лято тук, сред ледовете.

Би трябвало да имаме. Сър Джон беше осигурил провизии за двата кораба за три години при пълни дажби за всички, за пет години при намалени, но все пак задоволителни дажби за хората, вършещи тежка работа всеки ден, и седем години при значително орязани, но все пак приемливи дажби за всички. Според сметките на сър Джон и капитаните на двата кораба, Крозиър и Фицджеймс, КНВ „Еребус“ и КНВ „Ужас“ би трябвало да имат провизии, които да стигнат до 1852 година.

Въпреки това последните годни за ядене продукти ще свършат по някое време следващата пролет.

Доктор Макдоналд от „Ужас“ отдавна имаше съмнения относно качествата на консервираната храна и ги сподели с мен след смъртта на сър Джон. После, по време на първия ни поход към Земята на крал Уилям миналото лято, проблемът с развалените и отровни консерви — които бяха взети най-отдолу от купчините със запаси — потвърди опасенията ни. През октомври ние, четиримата лекари, се обърнахме към капитан Крозиър и командир Фицджеймс с молба да ни разрешат да направим пълна инвентаризация. После ние четиримата — със съдействието на моряците, назначени да ни помагат в пренасянето на стотици палети, бурета и тежки бидони на третата палуба и трюма и в проверяването на избрани образци от продуктите — проведохме инвентаризацията два пъти, за да избегнем всякакви грешки.

Повече от половината консерви на кораба бяха негодни.

Докладвахме за това преди три седмици на двамата капитани в просторната, но мразовита бивша каюта на сър Джон. Фицджеймс, формално оставащ си командир, е наричан „капитан“ от Крозиър, новия ръководител на експедицията, и всички останали следват примера му. На тайното съвещание присъствахме само ние, четиримата лекари, и Фицджеймс и Крозиър.

Капитан Крозиър — не бива да забравям, че той все пак е ирландец — изпадна в ярост, каквато никога дотогава не бях виждал. Той поиска от нас изчерпателни обяснения, сякаш ние, лекарите, носехме отговорност за запасите и провизиите в експедицията на Франклин. Фицджеймс, от друга страна, винаги се беше съмнявал в качествата на консервираните продукти и в честността на доставчика им — той беше единственият член на експедицията или на Адмиралтейството, изказал подобни съмнения, — но Крозиър отказваше да повярва, че може да бъде извършена подобна измама с кораби от Кралския военноморски флот.

Джон Педи, главният лекар на „Ужас“, беше служил във флота повече от останалите лекари, но беше прекарал по-голямата част от тази служба — заедно с боцмана на Крозиър, Джон Лейн — на КНВ „Мери“, в Средиземно море, където консервите съставляваха много малка част от хранителните запаси. Моят официален ръководител на „Еребус“, главен лекар Стивън Стенли, също нямаше богат опит с такова голямо количество консервирани продукти на борда на кораб. Придаващ голямо значение на различните диети, необходими за предотвратяването на скорбута, доктор Стенли беше толкова потресен, че изгуби дар слово, когато инвентаризацията ни установи, че почти половината от останалите ни консерви със зеленчуци, месо и супи са развалени.

Единствено доктор Макдоналд, който заедно с господин Хелпман — домакинът на капитан Крозиър — се беше занимавал с доставките на провизии, имаше предположение защо се е стигнало до такава ситуация.

Както записах в дневника си преди няколко месеца, освен десетте хиляди кутии с консервирано говеждо на борда на „Еребус“ разполагаме и с консерви с варено и печено овнешко, телешко, различни зеленчуци, включително картофи, моркови и пащърнак, най-разнообразни видове супи, и девет хиляди четиристотин и петдесет фунта шоколад.