Дан Симънс - Ужас

— Тогава защо не докладвахте на представителите на Изследователската служба? — изръмжа Крозиър.

— Той докладва — каза уморено капитан Фицджеймс. — Аз също. Но единственият човек, който се вслуша в думите ни, беше инспекторът от дептфордския продоволствен склад, а той нямаше право на глас при взимането на крайното решение.

— Значи искате да кажете, че половината от храната ни се е развалила през последните три години заради некачествената обработка на продуктите? — Лицето на Крозиър продължаваше да е бледо, на червени петна.

— Да — каза Алекс Макдоналд, — но ние смятаме, че не по-маловажна причина е и запояването.

— Запояването на консервите? — попита Фицджеймс. Явно подозренията му към Голднър не се бяха разпрострели до тази техническа подробност.

— Да, командир — каза помощник-лекарят на „Ужас“. — Консервирането на храна в тенекиени кутии е нововъведение — изумителна част от съвременната епоха, — но за няколкото години, откакто го използваме, научихме достатъчно, за да стигнем до извода, че за да не се разваля съдържанието, е необходимо качествено запояване на капаците към цилиндричните кутии.

— И хората на Голднър са запоявали некачествено тези капаци? — попита Крозиър с тихо, заплашително ръмжене.

— Да, на около шейсет процента от консервените кутии, които проверихме — каза Макдоналд. — Вследствие на небрежното запояване се е нарушила херметичността на кутиите. Което, изглежда, е довело до ускорено гниене на нашето консервирано говеждо, телешко, на зеленчуците, супите и останалите продукти.

— Как така? — попита капитан Крозиър. Той тръскаше едрата си глава като човек, зашеметен от удар. — Ние навлязохме в полярните води скоро след като двата кораба напуснаха Англия. Мислех, че тук е достатъчно студено, за да се съхрани всичко чак до деня на Страшния съд.

— Явно не е така — рече Макдоналд. — Голяма част от консервите, които са ни останали, са се отворили. Други вече са се издули от газовете, предизвикани от процеса на гниене вътре. Вероятно някои вредни изпарения са се вмъкнали в консервите още в Англия. Възможно е и микроскопични организми, засега неизвестни на медицината и науката, да са проникнали в кутиите по време на транспортирането или дори в консервната фабрика на Голднър.

Крозиър се намръщи още повече.

— Микроскопични организми? Нека да се въздържаме от фантазии тук, господин Макдоналд.

Помощник-лекарят само сви рамене.

— Може да звучи фантастично, капитане. Но вие за разлика от мен не сте прекарали стотици часове, вторачен в окуляра на микроскопа. Ние все още нямаме представа какви са тези организми, но ви уверявам, че ако бяхте видели какво огромно количество от тях има само в една обикновена капка вода, веднага щяхте да погледнете по-трезво на нещата.

Лицето на Крозиър, което към този момент беше успяло донякъде да нормализира цвета си, отново почервеня при тази забележка, която можеше да съдържа и намек за далеч не трезвото състояние, в което се намираше през по-голямата част от времето.

— Добре. Част от храната е развалена — изрече той рязко. — Как може да сме сигурни, че останалите продукти са годни за консумиране?

Аз се изкашлях.

— Както знаете, капитане, летният порцион на хората се състоеше от дневна дажба фунт и една четвърт осолено месо със зеленчуци, включващи само една пинта боб, плюс седмична дажба от три четвърти от фунта ечемик. Ала те получаваха ежедневно и хляб и сухари. С настъпването на зимата с цел икономисване на въглищата дневната дажба брашно беше намалена с двайсет и пет процента за сметка на печенето на хляб. Ако просто започнем да подлагаме консервираните продукти на по-продължителна топлинна обработка и възобновим изпичането на хляб, не само ще предотвратим опасността от отравяне с развалените продукти, но и ще намалим вероятността за разпространение на скорбут.

— Това е невъзможно — отсече Крозиър. — Едва са ни останали въглища, достатъчни за отоплението на корабите до април. Ако не ми вярвате, попитайте инженер Грегъри или инженер Томпсън от „Ужас“.

— Вярвам ви, капитане — казах аз тъжно. — Разговарях с двамата инженери. Но без продължителна топлинна обработка опасността от отравяне е много висока. Ще ни остане единствено да изхвърлим всички очевидно развалени консерви и да избягваме консервите с недобре запоени капаци. По този начин запасите ни драстично ще намалеят.

— А другите печки? — попита Фицджеймс, леко оживявайки се. — Можем да използваме походните спиртници, за да подгряваме супите и останалите съмнителни продукти.