Дан Симънс - Ужас

Алекс Макдоналд като медицински представител на експедицията ни беше участвал заедно с главния управител на дептфордския продоволствен склад в преговорите с някой си господин Стивън Голднър, доставчика на експедицията. През октомври Макдоналд доложи на капитан Крозиър, че четирима доставчици са направили предложение да осигурят консервирани продукти за експедицията на сър Джон — компаниите на Хогарт, на Гамбъл, на Купър и Ейвс, а също така и на гореспоменатия господин Голднър. Макдоналд напомни на капитана — за изумление на останалите от нас, — че цената, предложена от Голднър, е била двойно по-малка от цените на останалите трима доставчици (между другото много по-известни от него). На всичкото отгоре, докато останалите компании бяха планирали да доставят храната за месец или три седмици, Голднър беше обещал незабавна доставка, поемайки за своя сметка превоза и опаковката. Разбира се, незабавната доставка беше невъзможна и Голднър би изгубил цяло състояние, ако продуктите бяха в добро състояние, при това приготвени и консервирани както трябва, но никой освен капитан Фицджеймс не беше обърнал внимание на това.

Адмиралтейството и тримата пълномощни представители на Изследователската служба — в избора бяха участвали всички, само не и опитният инспектор от дептфордския продоволствен склад — незабавно бяха препоръчали да се приеме предложението на Голднър и веднага да се плати цялата искана сума, тоест повече от три хиляди и осемстотин паунда (Цяло състояние за когото и да било, но особено за чужденец, какъвто ни обясни Макдоналд, че е Голднър. Единствената фабрика на мъжа, по думите на Алекс, е била в Галац, Молдова.) Голднър беше получил една от най-големите поръчки за доставка на продоволствия в историята на Адмиралтейството: девет хиляди и петстотин консерви с месо и зеленчуци, всяка една от които с тежест между един и осем фунта, и двайсет хиляди консерви със супа.

Макдоналд донесе на съвещанието една от рекламните листовки на Голднър — Фицджеймс веднага я разпозна — и когато я погледнах, от устата ми потекоха слюнки: седем вида овнешко месо, приготвено по четиринайсет различни начина телешко, тринайсет вида говеждо, четири варианта агнешко месо. В списъка имаше още месо от яребица, див и питомен заек (в лучен сос или с къри), фазан и още пет-шест вида дивеч. При желание на Изследователската служба да се запаси с морски продукти Голднър се наемаше да предостави консервирани омари, треска, западноиндийска костенурка, филе от сьомга и ярмътска херинга. За официални вечери — само за петнайсет пенса — рекламната листовка на Голднър предлагаше пълнен фазан с трюфели, телешки език с пикантен сос и говеждо по фламандски.

— Всъщност — каза доктор Макдоналд, — обикновено ни дават баки с осолено конско месо.

Вече бях служил достатъчно дълго по море, за да разбера смисъла на израза — моряците, на които постоянно им даваха осолено конско, представено като говеждо, бяха започнали да наричат буретата с месо „баки“. Ала те ядяха с охота осоленото конско.

— Но Голднър ни е измамил в много по-голяма степен — продължи Макдоналд, обръщайки се към тресящия се от ярост капитан Крозиър и ядосано кимащия командир Фицджеймс. — Той ни е пробутал евтини продукти в опаковки от много по-скъпи — например обикновено варено говеждо под етикет „Рамстек“. Първото струва девет пенса, но той сменя етикета и му взема четиринайсет пенса.

— О, Господи! — избухна Крозиър. — Всички доставчици постъпват така с Адмиралтейството. Мамят флота още от времената на Адам. Това не обяснява защо изведнъж се оказва, че храната ни привършва.

— Не, капитане — продължи Макдоналд. — Работата е в обработката на продуктите и в запояването на консервите.

— Какво? — попита ирландецът, явно полагайки усилия да запази самообладание. Лицето на Крозиър под омачканата му фуражка беше бледо, на червени петна.

— В обработката и запояването — повтори Алекс. — Що се отнася до обработката, господин Голднър се хвалеше с патентован процес, при който добавя голямо количество натриев нитрат — калциев хлорид — в грамадни съдове с кипяща вода, за да повиши температурата на обработката… главно чрез увеличаване скоростта на процеса.

— И какво му е нередното на това? — настоя Крозиър. — Доставката беше закъсняла. Трябваше да се направи нещо, за да му припари на Голднър под задника. Неговият патентован процес ускори събитията.

— Да, капитане — каза доктор Макдоналд, — но пламъкът под задника на Голднър явно е бил по-горещ, отколкото огънят, над който са се варили тези меса, зеленчуци и останалите храни, които явно са били сварени набързо, преди да бъдат консервирани. Много от нас, медиците, смятат, че при правилна обработка на продуктите се отстраняват вредните влияния, способни да предизвикат болест, но аз лично наблюдавах процеса на обработка, предприет от Голднър, и смятам, че готвенето на това месо, зеленчуците и супите просто не продължи достатъчно дълго.