Дан Симънс - Ужас

Репутацията на многообещаващия млад офицер не пострада и от факта, че той два пъти доброволно беше повеждал отряди срещу бедуинските банди. Крозиър беше прочел в официалните доклади, че Фицджеймс е счупил крак при един от тези набези и е бил заловен от бандитите във второто приключение, но най-красивият мъж във флота беше успял да избяга, покривайки се с още по-голяма слава в очите на пресата и на Адмиралтейството.

След това започна Опиумната война 43 43 Водена между 1839 и 1842 г. война между Великобритания и Китай с цел принуждаване на Китай да разреши на Великобритания да внася в страната опиум. Сега известна като Първа опиумна война, защото по-късно е имало и Втора (между 1856 и 1860 г.). и през 1841 година Фицджеймс се прояви като истински герой, за което получи поне пет официални похвали от своя капитан и от Адмиралтейството. Смелият млад мъж — тогава на двайсет и девет години — беше използвал ракети, за да изтласка китайците от хълмовете край Цекее и Сегоан, беше ги използвал отново, за да прогони противника от Чапу, беше взел активно участие в сухопътното сражение при Йоусун и отново бе използвал уменията си с ракетите при завладяването на Джъндзян. Сериозно ранен, лейтенант Фицджеймс беше успял, бинтован и на патерици, да присъства на китайската капитулация при подписването на Нандзинския договор. Повишен в командир на крехката трийсетгодишна възраст, най-красивият мъж във флота беше получил командването на бойния кораб „Клио“ и блестящото му бъдеще изглеждаше осигурено.

Но през 1844 година Опиумната война приключи и — както обикновено се случва с перспективите за издигане в Кралския военноморски флот, когато внезапно настъпи коварен мир — Фицджеймс се озова без командване, на брега и с половин заплата. Франсис Крозиър беше наясно, че ако предложението, отправено от Изследователската служба към сър Джон Франклин да оглави експедицията, беше неочакван дар от съдбата за дискредитирания възрастен мъж, то предложението да поеме фактическото командване на „Еребус“ беше втори блестящ шанс за Фицджеймс.

Но сега „най-красивият мъж във флота“ беше изгубил руменината си и обичайния си поривист хумор. Докато повечето офицери и моряци успяваха да поддържат теглото си дори при орязания с една трета порцион — защото членовете на Изследователската служба се хранеха много по-добре от деветдесет и девет процента от англичаните на сушата, — командир Джеймс Фицджеймс, сега вече капитан, беше изгубил повече от два стоуна 44 44 Стоун — мярка за тежест, равна на 6,35 кг. . Униформата му стоеше като на закачалка. Момчешките му къдрици висяха безжизнено под шапката или уелската перука. Лицето на Фицджеймс, винаги твърде закръглено, сега изглеждаше изпито, бледо, с хлътнали бузи под светлината на маслените лампи или висящите фенери.

Поведението на командира за пред хората, което винаги представляваше естествено съчетание от безобиден хумор и строга решителност, се запазваше същото, но когато останеше в компанията само на Крозиър, Фицджеймс говореше по-малко, усмихваше се рядко и твърде често изглеждаше разсеян и нещастен. За меланхоличен човек като Крозиър всички признаци бяха ясни. На моменти капитанът се чувстваше така, сякаш гледа в огледало — само дето меланхоличното лице, което го наблюдаваше от другата страна, беше на говорещ префърцунено истински английски джентълмен, а не на незначителен ирландец.

В петък, 3 декември, Крозиър зареди една пушка и извървя сам дългия път в студената тъмнина от „Ужас“ до „Еребус“ Ако тварта от ледовете пожелаеше да го вземе, мислеше си той, още няколко въоръжени мъже нямаше по никакъв начин да повлияят на събитията. Както се беше случило със сър Джон.

Крозиър стигна благополучно до кораба. Двамата с Фицджеймс обсъдиха ситуацията — духа на моряците, молбата за богослужение, проблема с хранителните консерви и необходимостта да наложат по-строг хранителен режим след Рождество — и се съгласиха, че провеждането на общо богослужение следващата неделя може би е добра идея. Тъй като на борда на корабите нямаше капелани или самоназначили се за свещеници — до юни сър Джон беше изпълнявал и двете роли, — двамата капитани щяха да изнесат проповедта заедно. Крозиър мразеше тази задача повече от посещение при пристанищен зъболекар, но така или иначе трябваше да я свърши.

Настроенията сред хората предизвикваха сериозни опасения. Лейтенант Едуард Литъл, старшият офицер на Крозиър, докладва, че хората на „Ужас“ са започнали да си изработват огърлици и други подобни амулети от ноктите и зъбите на белите мечки, които бяха застреляли през летния сезон. Няколко седмици по-рано лейтенант Ървинг беше докладвал, че Безмълвната дама се е скрила в склада за въжета на носа и мъжете са започнали да оставят част от рома и хранителните си дажби в трюма, сякаш ги принасят в дар на вещицата, или може би светица, с надежда да се застъпи за тях.