Дан Симънс - Ужас

— Мислех си за вашия бал — каза Фицджеймс, когато Крозиър започна да се приготвя за тръгване.

— Моят бал?

— Големият венециански карнавал, който Хопнър организирал, докато сте зимували в леда с Пари — продължи Фицджеймс. — Когато сте се маскирал като чернокож лакей.

— Какво за него? — попита Крозиър, докато увиваше шала около лицето и шията си.

— Сър Джон имаше три големи сандъка с маски, дрехи и костюми — рече Фицджеймс. — Намерих ги в личния му склад.

— Нима? — Крозиър беше изненадан. Застаряващият бърборко, който би провеждал богослужения шест пъти в седмицата, стига да му позволяха, и който, макар често да се смееше, като че ли никога не разбираше шегите на останалите, изобщо не изглеждаше като командир на експедиция, който би натоварил на кораба си сандъци с фриволни костюми, както беше направил силно увлеченият по театъра Пари.

— Доста са стари — каза Фицджеймс. — Някои от тях може и да са принадлежали на Пари и Хопнър — сигурно са същите костюми, които сте използвали преди двайсет и четири години, докато сте били замръзнали в Бафиново море — но в сандъците има над сто опърпани парцала.

Напълно облечен, Крозиър стоеше на прага на някогашната каюта на сър Джон, където двамата капитани бяха провели тихичко своето съвещание. Искаше му се Фицджеймс да стигне по-бързо до същността на въпроса.

— Мислех си, че бихме могли скоро да организираме маскарад за хората — рече Фицджеймс. — Не чак толкова помпозен като вашия Голям венециански карнавал, разбира се, заради онази… неприятност… сред ледовете, но все ще е някакво развлечение.

— Може би — рече Крозиър, позволявайки в гласа му да проличи липсата на ентусиазъм. — Ще го обсъдим след проклетото неделно богослужение.

— Да, разбира се — отвърна бързо Фицджеймс. Лекото му фъфлене ставаше особено отчетливо, когато беше изнервен. — Да наредя ли няколко души да ви ескортират при завръщането ви на „Ужас“, капитан Крозиър?

— Не. И си легнете по-рано тази вечер, Джеймс. Изглеждате изтощен. И двамата ще имаме нужда от енергия, ако искаме да изнесем прилична проповед пред двата екипажа в неделя.

Фицджеймс се усмихна покорно. Усмивката му се стори на Крозиър бледа и странно тревожна.

В неделя, 5 декември 1847 година, Крозиър остави на „Ужас“ екипаж в намален състав от шест души под командването на първи лейтенант Едуард Литъл — който, също като Крозиър, би предпочел по-скоро да му махат камъните в бъбреците с лъжичка, отколкото да бъде принуден да изтърпи проповедта, — както и помощник-лекаря Макдоналд и инженера Джеймс Томпсън. Останалите петдесетина оцелели моряци и офицери тръгнаха по леда след капитана, втори лейтенант Ходжсън, трети лейтенант Ървинг, първи помощник Хорнби и останалите лоцмани, склададжии и младши офицери. Часът беше почти десет сутринта, но под потрепващите звезди щеше да цари пълна тъмнина, ако не беше полярното сияние, което пулсираше, танцуваше и променяше формата си над главите им, осветявайки дългата поредица от фигури, хвърлящи дълги сенки върху неравния лед. Сержант Соломон Тоузър — стряскащият родилен белег на лицето му изпъкваше особено силно под пъстроцветната светлина на северното сияние — командваше отряда от въоръжени с мускети морски пехотинци, които бяха разпределени отпред, отзад и по фланговете на колоната, но този неделен ден бялата твар от ледовете беше решила да остави хората на спокойствие.

За последен път двата екипажа се бяха събирали заедно на неделно богослужение — което сър Джон проведе малко преди създанието да отвлече набожния им лидер в тъмнината под леда — на откритата палуба под студеното юнско слънце, но тъй като навън сега беше поне петдесет градуса под нулата, и то когато не духа вятър, Фицджеймс беше наредил да подготвят жилищната палуба за службата. Огромната готварска печка нямаше как да бъде преместена, но мъжете бяха вдигнали масите максимално близо до тавана, бяха прибрали подвижните прегради, обособяващи лазарета, бяха махнали и останалите прегради, оформящи спалната зона на младшите офицери, общата спалня на стюардите и спалните помещения на първия и втория помощник и лоцмана. Освен това бяха прибрали стените на офицерската столова и на спалнята на помощник-лекаря. Мястото щеше да е претъпкано с народ, но все пак щяха да се съберат всички.

Освен това дърводелецът на Фицджеймс, господин Уийкс, беше направил нисък амвон и платформа. Тя беше висока само шест инча заради ниските греди, висящите маси и складираните дъски, но така дори мъжете, които се намираха най-отзад, щяха да могат да виждат Крозиър и Фицджеймс.