Филипа Грегъри - Пленница на короната

— Този цвят е хубав — казва той, забелязвайки го за първи път. — Имаш ли още от тази коприна?

— Мисля, че да — казвам, изненадана. — Мисля, че донесоха един топ от нея от Франция. Искаш ли да ти ушият жакет от нея?

— Ще отива на нашата племенница Елизабет — казва той небрежно.

— Какво?

Той се усмихва на потресеното ми изражение.

— Ще отива на кожата и косата на Елизабет, не мислиш ли?

— Искаш тя да носи същата рокля като моята?

— От време на време — ако си съгласна, че този цвят стои добре и на нея.

Нелепата представа ме събужда от летаргията ми.

— Какво си въобразяваш? Целият двор ще си помисли, че тя е твоя любовница, ако я облечеш в коприна, фина като тази, която нося аз. Ще кажат и по-лоши неща. Ще я нарекат твоя блудница. А теб ще нарекат развратник.

Той кимва. Суровите ми думи явно не са го смутили.

— Точно така.

— Искаш това? Искаш да изложиш нея, да посрамиш себе си и да опозориш мен?

Той взема ръката ми.

— Ан, най-скъпа моя Ан. Сега сме крал и кралица, трябва да оставим настрана личните предпочитания. Трябва да помним, че сме постоянно наблюдавани, нашите постъпки имат значения, които хората се опитват да разтълкуват. Трябва да играем роли.

— Не разбирам — казвам равно. — Какво показваме?

— Не се ли предполага, че това момиче е сгодено?

— Да, за Хенри Тюдор, знаеш така добре, както и аз, че той публично се обяви за неин годеник миналата Коледа.

— И следователно кой е глупакът, ако тя е известна на всички като моя любовница?

Бавно проумявам.

— Разбира се, той.

— Следователно всички хора, които биха подкрепили този неизвестен уелсец, роденото в Уелс момче на Маргарет Боуфорт, защото той е сгоден за принцеса Елизабет — любимата дъщеря на най-великия крал на Англия — помисли си отново, всички те си казват: «но ако подкрепим Тюдор, няма да поставим на престола принцесата на Йорк. Защото принцесата на Йорк е в двора на чичо си, възхищава му се, подкрепя го, тя краси царуването му, както красеше царуването на баща си».

— Но някои хора ще кажат, че тя не е много повече от блудница. Ще бъде опозорена.

Той свива рамене.

— Казваха същото за майка й. Прокарахме закон, който твърдеше точно това за майка й. А и не ми се вярва, че това ще те безпокои.

Прав е. Нищо не ме безпокои. Със сигурност не и унижението на момичето Ривърс.

_Дворецът Уестминстър, Лондон, зимата на 1484_

Заплахата от Хенри Тюдор в Бретан обсебва целия двор. Той е само един млад мъж, и всеки крал, не толкова бдителен, колкото тези от династията Йорк, би могъл да пренебрегне далечните му претенции към трона на Англия чрез майчиния му род. Но на трона е крал от династията Йорк, и Ричард знае, че Тюдор се готви да нахлуе, търси подкрепа в Бретан от херцога, който го закриля от толкова отдавна, обръща се към Франция — стария заклет враг на Англия — за помощ.

Майка му, Маргарет Боуфорт, моята някогашна приятелка, стои навъсено в провинциалната си къща, държана като затворничка от съпруга си по нареждане на Ричард, а бъдещата му съпруга, Елизабет Йоркска, сега е на практика първа дама на кралския двор, танцува всяка вечер в двореца, който е бил неин дом в детството й, с китки, блеснали от гривни, с коса, искряща под златна мрежичка. Изглежда, че получава подаръци, които пристигат всяка сутрин, докато седим в покоите с изглед към сивата зимна река. Всяка сутрин на вратата се чука и някой паж донася нещо за момичето, което сега всички наричат принцеса Елизабет, сякаш Ричард не е прокарал закон, за да я обяви за незаконородена и да й даде името на първия съпруг на майка й. Тя се кикоти, когато отваря подаръка, и ми отправя бърз, виновен поглед. Подаръците винаги идват без бележка, но всички знаем кой й изпраща скъпоценни дарове. Спомням си миналата година, когато Ричард ми правеше подарък всеки ден през дванайсетте коледни дни. Но си го спомням с безразличие. Вече не ме е грижа за накитите.

Коледното празненство е върхът на нейното ликуване. Миналата година тя беше унизена, обект на нашето милосърдие, обявена за незаконородена и поискана за съпруга от един предател, но през цялата тази година се издигаше неудържимо нагоре, като евтина, лека коркова тапа в бурна вода. Сега ходим заедно на проби за рокли, сякаш сме майка и дъщеря, сякаш сме сестри. Стоим в голямото помещение на гардеробната, докато прикрепват с карфици по нас коприни, златен брокат и кожи, и аз поглеждам към голямото посребрено огледало и виждам умореното си лице и избледняващата коса, докато ме обличат в същите ярки цветове като усмихващата се красавица до мен. Тя е десет години по-млада от мен и това никога не е по-очевидно, отколкото когато сме застанали една до друга и сме облечени еднакво.