Филипа Грегъри - Бялата принцеса

— Едуард е дете — казвам бързо, останала без дъх от облекчение, че поне не е чувал нищо за принц на Йорк, не знае местонахождението му, не разполага с никакви подробности, разкриващи външността му, възпитанието му, претенциите му. — Той ви е напълно предан, както е и майка ми сега. Дадохме ви дума, че Теди никога няма да се изправи срещу вас. Обещахме ви верността му. Той е дал клетва за вярност. От всички нас, най-много от всички нас, можете да имате доверие на него.

— Надявам се — казва той. — Надявам се — изглежда изцеден от страховете си. — Но въпреки това — трябва да направя всичко необходимо! Трябва да запазя мира в тази страна, трябва да подсигуря границите. Опитвам се да извърша голямо дело, Елизабет. Опитвам се да направя това, което направи баща ти, да утвърдя нова кралска фамилия, да оставя нейния отпечатък върху страната, да доведа страната до мир. Баща ти така и не успя да постигне траен мир с Шотландия, макар да се опитваше, точно както се опитвам аз. Ако майка ти отиде в Шотландия заради нас, и опази съюза с тях, ще направи услуга и на теб, и на мен, а внукът ѝ ще ѝ бъде задължен цял живот, че е наследил една спокойна Англия. Помисли за това! Да дадем на сина си неговото кралство с граници, по които цари мир! А тя би могла да го стори!

— Имам нужда да е при мен! — това е детски вопъл. — Вие не бихте отпратили майка си. Държите тя да е с вас през цялото време! Държите я достатъчно близо!

— Тя служи на нашата династия — казва той. — Аз моля майка ви също да служи на династията ни. А тя все още е красива жена, и знае как да бъде кралица. Ако тя стане кралица на Шотландия, всички ще сме в по-голяма безопасност.

Той се изправя. Слага ръце от двете страни на наедряващата ми талия и се вглежда в разтревоженото ми лице.

— Ах, Елизабет, бих направил всичко за вас — казва нежно. — Не се измъчвайте, не и когато носите нашия син. Моля ви, не плачете. Лошо е за вас. Лошо е за бебето. Моля ви, не плачете.

— Дори не знаем дали е син — казвам с негодувание. — Повтаряте го през цялото време, но това не значи, че е вярно.

Той се усмихва.

— Разбира се, че е момче. Как може красиво момиче като вас да създаде за мен нещо друго освен красив първороден син?

— Майка ми трябва да бъде при мен — поставям условие. Вглеждам се в лицето му и зървам чувство, което никога не съм очаквала да видя. Лешниковите му очи са топли, изражението му е нежно. Прилича на влюбен.

— Тя ми е необходима в Шотландия — казва той, но гласът му е мек.

— Присъствието ѝ е необходимо на мен при раждането. Тя трябва да бъде с мен. Ами ако нещо се обърка?

Това е най-силната ми карта, истински коз.

Той се колебае.

— А ако тя бъде с вас за раждането на нашето момче?

Нацупено кимвам.

— Трябва да остане с мен, докато той бъде кръстен. Ще прекарам щастлива усамотението си преди раждането, само ако тя е с мен.

Той ме целува леко по темето.

— Е, тогава обещавам — казва. — Имате думата ми. Подчинявате ме на волята си като магьосница, каквато наистина сте. А тя може да отиде в Шотландия след раждането на бебето.

Майката на краля е като обезумяла, крои планове и се разпорежда за пътуването му. Майка ми, вряла и кипяла във всякакви дворцови пътувания, шествия и обиколки, наблюдава, но не казва нищо, докато Нейна светлост майката на краля потъва в кралската гардеробна с кроячи, шивачки, обущари и шапкари за дни наред, опитвайки се да създаде за сина си гардероб, който ще заслепи северняците, за да го приемат като крал. Като всяко семейство от узурпатори, несигурни доколко са достойни за престола, тя иска той да изглежда напълно подходящ за ролята. Той трябва да играе ролята на крал; не е достатъчно само това, че е такъв. За злорадо удоволствие на майка ми и на мен самата, лейди Маргарет може да се осланя единствено на бащиния ми пример, и това поражда у нея голямо объркване. Баща ми беше изключително висок и изключително красив, достатъчно беше само да влезе в някоя стая, за да изпъкне сред събраните хора. Гиздеше се по последна мода, с най-красивите и пищни тъкани и цветове. Беше безгранично привлекателен за жените, неспособен да сдържа желанията си, жаден за вниманието им; а Бог е свидетел, че и те не можеха да обуздаят желанието си към него. Тълпи жени вечно бяха готови да се влюбят в баща ми, а съпрузите им се разкъсваха между възхищението и завистта. И най-хубавото от всичко — той държеше изключително красивата ми майка винаги до себе си, а зад него вървяха цял куп прекрасни дъщери. Приличахме на движеща се картина върху прозорец от цветно стъкло, въплъщение на красота и изящество. Нейна светлост майката на краля знае, че ние бяхме несравними като кралско семейство: царствени, плодовити, красиви, богати. Тя беше в двора ни като придворна дама и бе виждала сама как гледаше на нас страната — като на владетели от вълшебна приказка. Тя изпада почти в лудост, докато се опитва да направи така, че нейният непохватен, по-невзрачен, по-сдържан син да може да се мери с нас.