Филипа Грегъри - Бялата принцеса

— Да се омъжиш за кого? Престани, майко. Плашиш ме. Какво си е наумил той? Кого има предвид?

— Джеймс Шотландски — от устните ѝ се откъсва леко, задъхано ахване, почти смях. — Там, най-отдолу в писмото, след всички комплименти и възторзи колко съм младолика и в какво добро здраве съм. Казва, че трябва да се омъжа за краля на Шотландия и да замина надалече, в Единбург, и да не се върна никога.

Поглеждам отново листа. В писмото си до майка ми моят съпруг заявява вежливо, че ще ѝ бъде много задължен, ако тя се срещне с шотландския посланик и приеме предаденото от него предложение за брак от краля на Шотландия, и се съгласи на датата, която ще предложат, за сватба това лято.

Поглеждам я.

— Той е полудял. Не може да нарежда това. Не може да ви заповядва да се омъжите. Не би посмял. Това сигурно е работа на майка му. Не е възможно да заминете.

Тя е вдигнала ръка към устата си, за да скрие, че устните ѝ треперят.

— Предполагам, че ще трябва да замина. Могат да ме заставят да замина.

— Майко, не мога да остана тук без вас!

— Ако той заповяда?

— Не мога да живея тук без вас!

— Непоносимо ми е да те оставя. Но ако кралят нареди това, няма да имаме избор.

— Не можете да се омъжите отново! — Потресена съм дори само при мисълта за това. — Не бива дори да си го помисляте!

Тя покрива очите си с ръка.

— Трудно мога да си представя подобно нещо. Баща ти… — тя млъква, без да довърши. — Елизабет, най-скъпа моя, казах ти, че трябва да бъдеш усмихната булка, казах на сестра си Катрин, че тъкмо тя най-добре знае, че жените трябва да се омъжат там, където им наредят, и приех Сесили да бъде сгодена за мъж, избран от Хенри. Не мога да се държа така, сякаш съм единствената от нас, която трябва да бъде пощадена. Хенри спечели битката. Сега той владее Англия. Ако той заповяда да се омъжа, дори за краля на Шотландия, ще трябва да отида в Шотландия.

— Това сигурно е скроено от майка му — избухвам. — Сигурно майка му иска да те отстрани, а не той!

— Да — казва майка ми бавно. — Вероятно е тя. Но си е направила погрешно сметката. Не за първи път допусна грешка в разправата си с мен.

— Защо?

— Защото те ще искат да отида в Единбург, за да са сигурни, че шотландският крал ще се придържа към новия съюз с Англия. Ще искат да опазя приятелството му с Хенри. Ще смятат, че ако съм кралица в Шотландия, Джеймс никога няма да нахлуе в кралството на зет ми.

— И? — прошепвам.

— Грешат — заявява тя ожесточено. — Толкова много грешат. В деня, в който стана кралица на Шотландия с армия, която да командвам, и съпруг, когото да съветвам, няма да служа на Хенри Тюдор. Няма да убедя съпруга си да поддържа мир с Хенри. Ако съм достатъчно силна и успея да командвам съюзниците, които ще са ми нужни, ще потегля лично срещу Хенри Тюдор, и ще дойда на юг с ужасяваща армия.

— Ще нахлуете с шотландците? — прошепвам. Това е огромният ужас на Англия — нашествие на шотландците, армия от варвари, връхлитаща от студените земи на Севера, опустошаваща всичко. — Срещу Хенри? За да поставите на трона на Англия нов крал? Претендент на Йорк?

Тя дори не кимва, само разтваря широко сивите си очи.

— Но какво ще стане с мен? — казвам простичко. — Какво ще стане с мен и бебето ми?

Решаваме да се опитам да поговоря с Хенри. В седмиците преди да потегли на пътуването си, той идва в стаята ми и спи в леглото ми всяка нощ. Целта е да придаде достоверност на твърдението, че бебето е заченато през медения месец. Не ме докосва, тъй това би могло да застраши детето, което расте в разширяващия ми се корем, но хапва нещо леко за вечеря до огнището и ляга в леглото до мен. През повечето време е неспокоен, смущаван от сънища. Често прекарва по цели часове нощем на колене, и тогава си мисля, че сигурно се измъчва от съзнанието, че е обявил война на един миропомазан крал, преобърнал е Божиите закони, и е разбил сърцето ми. В тъмнината на нощта съвестта му говори по-високо от амбициите на майка му.

В някои нощи той идва късно, след като е седял при майка си, в други идва леко пийнал, след веселба с приятели. Има много малко приятели — само онези от годините на изгнание, мъже, на които знае, че може да се довери, защото са били с него, когато той беше претендент и са били отчаяни колкото него. Почита само трима мъже: чичо си Джаспър и новите си сродници лорд Томас Станли и сър Уилям Станли. Те са единствените му съветници. Тази нощ идва подранил и замислен, с куп книжа в ръце — молби от хора, които са го подкрепили, а сега искат дял от богатството на Англия — босоногите изгнаници, редящи се на опашка за обувките на покойниците.