Филипа Грегъри - Бялата принцеса

Присвивам рамо, за да се предпазя от него.

— Представяла съм си други завършеци — казвам, спомняйки си краля, когото обичах, който искаше да му родя син, и който каза, че ще кръстим този син Артур, в памет на Камелот, наследник на престола, който не е създаден в студена решителност и горчивина, а с любов по време на топли тайни срещи.

— Дори сега може да има други завършеци — казва той предпазливо, като взема ръката ми и нежно я държи. Снишава глас, сякаш и тук, в тази най-уединена стая, може да има подслушвачи. — Все още имаме врагове. Те се крият, но знам, че са тук. А ако родите момиче, това няма да ми бъде от полза, и всичко това ще е било напразно. Но ние ще полагаме усилия и ще се молим да носите момче за Тюдорите. И ще кажа на майка ми, че вече може да уреди сватбата ни. Поне знаем, че сте плодовита. Дори ако се провалите и родите момиче, ще знаем, че можете да износите дете. А следващия път може би ще се сдобием с момче.

— Какво щяхте да направите, ако не бях заченала? — питам любопитно. — Ако ме бяхте обладали, но не беше заченато бебе? — Започвам да осъзнавам, че този мъж и майка му имат план за всичко, винаги са в готовност.

— Сестра ви — казва той кратко. — Щях да се оженя за Сесили.

Ахвам стъписана.

— Но нали казахте, че тя ще се омъжи за сър Джон Уелс?

— Да. Но ако се окажехте безплодна, щеше да се наложи да взема пак жена от династията Йорк, която може да ме дари със син. Щеше да се наложи да бъде тя. Щях да отменя сватбата ѝ със сър Джон и да я взема за съпруга.

— А щяхте ли да насилите и нея? — процеждам, отдръпвайки ръката си. — Първо мен, а после и сестра ми?

Той повдига рамене и разперва ръце — изцяло френски жест, съвсем нетипичен за англичанин.

— Разбира се. Нямаше да имам избор. Трябва да знам, че една съпруга, която и да е тя, може да ме дари със син. Дори вие сигурно разбирате, че не се възкачвам на трона заради себе си, а за да създам нова кралска династия. Вземам си съпруга не заради себе си, а за да създам нова кралска династия.

— Тогава ние сме като най-бедните селяни — казвам горчиво. — Те се женят само когато бебето е на път. Винаги казват, че се купува само телица, която вече е бременна с теленце.

Той се изкисква, без ни най-малко да се смути.

— Така ли казват? Тогава наистина съм англичанин — привързва връзките към колана си и се засмива: — В края на краищата се оказва, че съм английски селянин! Тази вечер ще кажа на лейди Маргарет и тя със сигурност ще дойде да ви види утре. Молеше се за това всяка нощ, откакто върша работата си тук.

— Молела се е, докато ме насилвахте? — питам аз.

— Това не е изнасилване — казва той. — Спрете да го повтаряте. Глупачка сте, щом го наричате така. Тъй като сме сгодени, това не може да е изнасилване. Като моя съпруга вие не можете да ми откажете. Имам права над вас и като ваш годеник. Отсега до смъртта си никога няма да можете да ми откажете. Между нас не може да има изнасилване, само моите права и вашият дълг.

Поглежда ме и вижда как протестът замира на устните ми.

— Вашите хора загубиха при Бозуърт — напомня ми той. — Вие сте военната плячка.

Поканена съм да посетя годеника си в неговия двор, за да отпразнуваме коледните дни. Въвеждат ме в най-хубавите покои на двореца Колдхарбър, където майка му е разположила двора си. Когато влизам, следвана от майка ми и двете ми сестри, стаята постепенно притихва. Една придворна дама, която чете от Библията, вдига поглед и ме вижда, млъква, без да довърши, и настъпва тишина. Лейди Маргарет, седнала на един стол под златотъкан балдахин, сякаш е коронована кралица, вдига очи и спокойно ни оглежда, когато пристъпваме напред.

Правя ѝ нисък реверанс; зад гърба си виждам колко внимателно преценено се свежда майка ми. Упражнявали сме това изключително трудно движение в покоите на майка ми, опитвайки се да преценим точно колко почтителност да покажем. Сега майка ми изпитва непоклатима ненавист към лейди Маргарет, а и аз никога няма да ѝ простя, задето нареди на сина си да ме изнасили преди сватбата ни. Само Сесили и Ан правят реверанси с обикновена почтителност, като две второстепенни принцеси към всемогъщата майка на краля. Сесили дори се изправя с очарователна усмивка, тъй като е кръщелница на лейди Маргарет и разчита на добрата воля на тази всемогъща жена, за да се погрижи тя сватбата ѝ да се състои. Сестра ми не знае, а аз никога няма да ѝ кажа, че те щяха да я вземат така студено, както взеха мен, ако не бях успяла да зачена, и тя щеше да бъде изнасилена също като мен, а тази жена със сурово и твърдо като кремък лице щеше да продължава да се моли за бебе.