Филипа Грегъри - Бялата принцеса

Възторгът, изписал се по лицето ѝ, е достатъчен отговор.

— О! Скъпа моя!

— Той трябва да се ожени за мен веднага, няма да допусна да бъда опозорена публично.

— Няма да има причина да отлага. Те искаха тъкмо това. Представи си, да си толкова плодовита! Но аз бях съвсем същата, а също и майка ми. Ние сме жени, благословени да имат много деца.

— Да — казвам. Не мога да придам радост на гласа си. — Не се чувствам благословена. Едва ли може да се каже, че това бебе е заченато в обич. Дори не и в брачното ложе.

Тя пренебрегва мрачната нотка в гласа ми и напрегнатото изражение на бледото ми лице. Притегля ме към себе си и полага длан върху корема ми, който е плосък както винаги.

— Това е благословия — уверява ме. — Ново бебе, може би момче, може би принц. Няма значение, че е бил заченат под принуда; важното е да порасне силен и здрав и да го възпитаме като един от нас, една роза на Йорк на престола на Англия.

Не помръдвам под докосването ѝ, като покорна кобила за разплод, и знам, че е права.

— Вие ли ще му съобщите, или аз?

Тя веднага се заема да крои планове.

— Ти му кажи — заявява. — Ще бъде щастлив, когато го чуе от теб. Това ще бъде първата добра новина, която ще можеш да му съобщиш — тя се усмихва. — Първата от много, надявам се.

Не мога да отвърна на усмивката ѝ.

— Надявам се.

Тази вечер той идва рано, и аз му поднасям виното и вдигам ръка към него, за да му откажа, когато понечва да ме поведе към леглото.

— Пропуснах месечното си кървене — казвам тихо. — Възможно е да очаквам дете.

Радостта, изписала се на лицето му, е недвусмислена. Той поруменява, взема ръцете ми и ме притегля по-близо до себе си, почти сякаш се кани да обвие ръце около мен, почти сякаш иска да ме прегърне с обич.

— О, радвам се — казва. — Много се радвам. Благодаря ви, че ми казахте, така ми олеква на сърцето. Бог да ви благослови, Елизабет. Бог да благослови вас и детето, което носите. Това е прекрасна новина. Това е най-добрата новина — обръща се към огъня и отново се връща при мен. — Това е такава добра новина! А вие — толкова прекрасна! И толкова плодовита!

Кимвам, с каменно лице.

— А знаете ли дали ще бъде момче? — пита той.

— Твърде рано е, за да се знае каквото и да било — казвам. — А една жена може да пропусне месечното си кървене поради нещастие или потрес.

— Тогава се надявам, че не сте нещастна или потресена — казва той весело, сякаш иска да забрави, че съм сломена и че съм била изнасилена. — И се надявам да носите момче за Тюдорите там вътре — потупва ме по корема, сякаш вече сме женени, докосва ме със собственически жест. — Това е най-важното от всичко — казва. — Съобщихте ли на майка си?

Поклащам глава, доставяйки си едно мъничко бунтарско удоволствие, като го лъжа.

— Запазих щастливата новина първо за вас.

— Ще кажа на майка ми, когато се прибера тази вечер — той изобщо не забелязва унилия ми тон. — Не бих могъл да кажа нищо по-хубаво. Тя ще поръча на свещеника да прочете благодарствена молитва.

— Ще се приберете късно — казвам. — Вече минава среднощ.

— Тя стои будна да ме чака — казва той. — Никога не заспива, преди да се прибера.

— Защо не, за бога? — питам, развеселена.

Той проявява благоприличието да се изчерви.

— Обича да ме изчаква, докато си легна — признава. — Обича да ме целува за лека нощ.

— Целува ви за лека нощ? — питам удивено, мислейки си за суровото сърце на жената, която е в състояние да изпрати сина си да ме изнасили, а после да го чака будна, за да го целуне за лека нощ.

— Изминаха толкова много години, през които тя не можеше да ме целуне преди сън — казва той тихо. — Толкова много години наред, през които не знаеше къде спя, нито дори дали изобщо спя и съм в безопасност. Обича да прави върху челото ми кръстния знак и да ме целува за лека нощ. Но тази вечер, когато дойде да ме благослови, ще ѝ кажа, че очаквате дете и че се надявам на син!

— Мисля, че очаквам дете — казвам предпазливо. — Но е още рано. Не мога да бъда сигурна. Не ѝ съобщавайте, че съм сигурна.

— Знам, знам. А вие сигурно си мислите, че съм себичен, че мисля единствено за династията на Тюдорите. Но ако родите момче, семейството ви ще принадлежи към кралската фамилия на Англия, а синът ви ще стане крал. Вие заемате положението, за което сте родена, а на войните на братовчедите се слага край със сватба и бебе. Така би трябвало да бъде. Това е единственият възможен щастлив завършек за тази война и за тази страна. Вие ще помирите всички ни — той ме поглежда така, сякаш иска да ме вземе в обятията си и да ме целуне. — Вие ни доведохте до мир и щастлив завършек.