Филипа Грегъри - Бялата принцеса

— Добре дошли в Колдхарбър — казва лейди Маргарет, а аз си помислям, че името е добре подбрано, защото това е изключително мизерно и недружелюбно обиталище. — И в столицата ни — продължава тя, сякаш ние не сме отгледани тук, в Лондон, докато тя беше отпратена с нищожен и незначителен съпруг в провинцията, синът ѝ — в изгнание, а родът ѝ бе напълно победен.

Майка ми оглежда покоите, забелязва евтините платнени възглавнички върху простата пейка в прозоречната ниша, както и че най-хубавият гоблен е подменен с по-лошо копие. Лейди Маргарет е изключително разумна домакиня, да не кажа стисната.

— Благодаря ви — казвам.

— Всички приготовления за сватбата вече са в ход — казва тя. — Следващата седмица можете да дойдете да ви вземат мярка за роклята в кралската гардеробна. Сестрите и майка ви също. Реших, че всички ще присъствате.

— Ще присъствам на собствената си сватба? — питам сухо, и я виждам как се изчервява от раздразнение.

— Цялото ви семейство — поправя ме тя.

Майка ми ѝ отправя най-любезната си усмивка:

— А Йоркският принц? — пита тя.

Възцарява се внезапно мълчание, сякаш полъх на студ току-що е вледенил стаята.

— Йоркският принц? — повтаря лейди Маргарет бавно, и долавям потрепване в безизразния ѝ глас. Поглежда майка ми със зараждащ се ужас, сякаш очаква всеки момент да бъде направено страховито разкритие. — Какво искате да кажете? Какъв Йоркски принц? Какво говорите? Какви ги говорите сега?

Майка ми невъзмутимо среща погледа ѝ.

— Нима сте забравили Йоркския принц?

Лейди Маргарет е станала по-бяла от платно. Виждам я как се вкопчва в подлакътниците на стола си, а ноктите ѝ са побелели, с такава сила ги стиска в паниката си. Хвърлям поглед към майка си: тя се наслаждава на това, като мечкар, който дразни мечката с остен с дълга дръжка.

— Какво имате предвид? — казва лейди Маргарет и гласът ѝ е изострен от страх. — Невъзможно е да намеквате… — тя млъква рязко с леко ахване, почти сякаш се бои от онова, което може да каже в следващия момент. — Невъзможно е сега да твърдите…

Една от дамите ѝ пристъпва напред.

— Ваша светлост, зле ли ви е?

Майка ми наблюдава това с безстрастен интерес, както някой алхимик може да наблюдава трансформация. Майката на този издигнал се от нищото крал се изпълва с ужас дори само при споменаването на принц от династията Йорк. Майка ми се наслаждава на гледката за момент, после ѝ позволява да си отдъхне.

— Имам предвид Едуард Уорик, синът на Джордж, херцог Кларънс — казва тя меко.

Лейди Маргарет въздъхва така, че тялото ѝ потръпва.

— О, малкият Уорик — казва тя. — Малкият Уорик. Наистина, малкият Уорик.

— Кой друг? — пита сладко майка ми. — Кого според вас имах предвид? Кого друг бих могла да имам предвид?

— Не бях забравила малките Уорик — лейди Маргарет се мъчи да запази достойнството си. — Поръчах нови одежди и за тях. А също и рокли за по-младите ви дъщери.

— Толкова съм доволна — казва любезно майка ми. — А коронацията на дъщеря ми?

— Ще последва по-късно — казва лейди Маргарет, като се опитва да прикрие, че се задъхва, все още съвземайки се от шока, преглъща и изрича с усилие думите, като шаран на сухо. — След сватбата. Когато реша.

Една от дамите ѝ пристъпва напред с чаша малвазия и тя отпива глътка, а после още една. Сладкото вино връща руменината на бузите ѝ.

— След сватбата си те ще пътуват, за да се покажат пред народа. Коронацията ще се състои след раждането на наследник.

Майка ми кимва, сякаш този въпрос ѝ е безразличен.

— Разбира се, тя така или иначе е родена принцеса — отбелязва тя с тихо задоволство от съзнанието, че да си принцеса по рождение е далеч по-добре, отколкото да си претендент за крал.

— Желая всяко бъдещо дете да се ражда в Уинчестър, в сърцето на старото кралство, кралството на Артур — заявява лейди Маргарет, мъчейки се да си възвърне авторитета. — Синът ми принадлежи към рода на Артур Пендрагон.

— Наистина ли? — възкликва майка ми с тон, преливащ от сладост. — Мислех, че произхожда от копеле на Тюдорите, родено от вдовстваща принцеса на династията Валоа. А после и онази тайна сватба, за която така и не съществуват доказателства 3 3 Тюдорите произхождат по линия на Маргарет Боуфорт от Джон Боуфорт, първи граф Съмърсет, един от незаконните синове на Джон от Гонт, първи херцог на Ланкастър. Поначало потомците на извънбрачни деца нямат право на претенции към престола, но съществува твърдение, че Гонт и метресата му Катрин Суинфорд са се венчали тайно, на което и почиват претенциите на рода Боуфорт. — Б.р. ? Как ви връща това обратно чак до крал Артур?