Филипа Грегъри - Бялата принцеса

— Както желаете — успявам да съхраня безразличния си тон и съм доволна от това. Ако не друго, мога да се преструвам, че не ме е грижа.

— Да бъде „смирена и разкаяна“ тогава — казва той тихо, на себе си, сякаш е доволен, и вече съм сигурна, че ни се присмива.

На следващия ден майка ми идва при мен, усмихната:

— Сега разбирам защо бяхме удостоени с кралска визита вчера — казва тя. — Лично говорителят на парламента слязъл от мястото си и помолил краля, от името на целия парламент, да се ожени за теб. Камарите на общините и на лордовете му казали, че трябва да стигнат до решение на въпроса. Хората няма да го подкрепят като крал, ако ти не си до него. Представили му такава петиция, че не могъл да им откаже. Обещаха ми това, но не бях сигурна, че ще се осмелят да го извършат. Всички толкова се страхуват от него; но повече от всичко на света искат момиче от династията Йорк на престола, и приключване на Войната на братовчедите чрез брак между братовчедите. Никой не може да се чувства сигурен, че мирът е дошъл с Хенри Тюдор, освен ако и ти не си на трона. В негово лице виждат просто един претендент, чийто късмет е проработил. Казали му, че искат той като крал да бъде присаден върху стъблото на Плантагенетите — тази здрава и издръжлива лоза.

— Това едва ли му се е понравило.

— Побеснял — казва тя весело. — Но не можел да направи нищо. Трябва да те вземе за съпруга.

— Смирена и разкаяна — напомням ѝ кисело.

— Смирена и разкаяна, разбира се — потвърждава майка ми радостно. Поглежда посърналото ми лице и се разсмива. — Това са само думи — напомня ми тя. — Думи, които той може да те принуди да изречеш сега. Но в замяна ние го караме да се ожени за теб и те правим кралица на Англия, а после наистина няма да има значение какъв е девизът ти.

Кралският вестоносец отново пристига пред вратата с новината, че кралят ни предлага удоволствието да ни посети. Този път обаче възнамерява да вечеря с нас, и ще го придружат двайсетина придворни. Майка ми възлага на главния отговорник за поднасянето на храната, на управителя на готварниците и на виночерпеца да ѝ представят меню от няколко блюда и вина, които могат да бъдат приготвени и поднесени още същия ден, и им нарежда да се залавят за работа. Тя уреждаше пиршества с десетки блюда, поднасяни на стотици хора, когато беше кралица в същия този дворец, а баща ми — най-обичаният крал на Англия. Доставя ѝ удоволствие да успее да покаже на Хенри — човек, прекарал петнайсет години в незначителния владетелски двор на Бретан, прокуден от Англия и страхуващ се за живота си, как е редно да се ръководи един наистина голям дворец.

Прислужникът, който носи дървата за огрев, се катери с усилие по стълбите с нова каца за къпане, а малките Уорик са затворени в стаите си; наредено им е да не слизат, дори да не се показват на прозорците.

— Защо не? — пита ме Маргарет, като се вмъква в стаята ми зад прислужничките, понесли наръч топли чаршафи и шише с розова вода, за да си изплакна косата. — Да не би почитаемата ви майка да смята, че Теди не е достатъчно умен, за да се срещне с краля? — тя поруменява. — Нима тя се срамува от нас?

— Майка ми не иска кралят да се безпокои от присъствието на момче от династията Йорк — казвам кратко. — Това няма нищо общо с теб или с Едуард. Хенри знае за вас двамата, разбира се, можете да сте сигурни, че майка му, в старателния си опис на всичко заварено от него в Англия, не ви е забравила. Тя ви направи свои повереници, но сте в по-голяма безопасност, когато не ви виждат.

Тя пребледнява.

— Нали не мислите, че кралят ще отведе Теди някъде?

— Не — казвам. — Но няма нужда да се хранят заедно. Със сигурност е по-добре да не ги срещаме. Освен това, ако Теди каже на Хенри, че очаква да стане крал, би станало неловко.

Тя се усмихва леко и казва:

— Иска ми се никой да не му беше казвал, че е следващият в реда на престолонаследниците. Толкова сериозно го прие.

— По-добре е да не се пречка, докато Хенри свикне с всичко — казвам. — Да, Теди е много мил, но не може да му се има доверие, че няма да каже нещо необмислено.

Тя оглежда приготовленията за банята ми, а после — разстланата ми нова рокля, донесена от Сити същия ден от шивачката, в зеления цвят на Тюдорите, с „любовни възелчета“ на раменете.

— Много ли ви е тежко заради тази женитба, Елизабет?

Свивам рамене, отричайки собствената си болка.