Филипа Грегъри - Бялата принцеса

Не ѝ обръщам внимание и продължавам:

— Проклехме човека, който ги е отвлякъл и убил, сам да види как синът му умира още като дете. И внукът му също да умре млад. И родът му да свърши с момиче, което да няма наследник.

— Синът на Ричард умря, веднага щом го обявиха за Уелски принц — напомня Нейна светлост на смълчания си син. — Това е доказателство за вината му.

Той се обръща и я поглежда.

— Знаели сте за това проклятие?

Нейна светлост примигва като стара змия, и аз разбирам, че Джон Мортън ѝ е съобщил думите ми незабавно, също както е отправил молитва към Бога.

— Нима не помислихте, че е редно да ме предупредите? — пита Хенри.

— Защо трябва някой да ви предупреждава? — пита тя, знаейки, че никой от тях не може да отговори на такъв въпрос. — Ние нямахме нищо общо със смъртта им. Ричард е убил момчетата в Тауър — заявява тя невъзмутимо. — Или Хенри Стафорд, Бъкингамският херцог. Родът на Ричард е прекъснат, младият Бъкингамски херцог е болнав. Ако това проклятие има някаква сила, тя ще се стовари върху него.

Хенри отново приковава суровия си поглед върху мен.

— Е, какво е вашето предупреждение? — пита ме той. — Каква опасност ни застрашава? Какво общо може да има това с нас?

Плъзвам се от стола си и коленича пред него, сякаш той също би могъл да ме съди.

— Това момче — казвам, — което се представя за принц Ричард Йоркски… Ако го екзекутирате, това проклятие може да падне върху нас.

— Само ако той е принцът — казва Хенри остро. — Разпознавате ли го? Нима са осмелявате да дойдете тук и да ми кажете, че го разпознавате сега? След всичко, през което минахме? След като през цялото време твърдяхте, че не знаете нищо?

Поклащам глава и я свеждам по-ниско.

— Не го разпознавам, и никога не съм го разпознавала. Но искам да внимаваме. Искам да внимаваме за децата си. Съпруже, милорд, може да изгубим сина си още в младостта му. Можем да изгубим внук, докато е още млад. Родът ни може да свърши с момиче, а после — край. Всичко, което направихте, всичко, което понесохме, може да свърши с една кралица-дева, безплодно момиче, а после… нищо.

Хенри изобщо не спи тази нощ, нито в моето легло, нито в своето. Отива в параклиса и коленичи до майка си на стъпалата пред олтара, и двамата се молят, заровили лица в ръцете си — но никой не знае за какво се молят. Това знаят само те и Бог.

Знам, че са там, защото съм в кралската галерия на параклиса, на колене, с лейди Катрин до мен. И двете се молим кралят да бъде милостив, да помилва момчето и да освободи него и Теди, това царуване, което започна в кръв и с потната болест, да може да продължи с опрощение. Дългата Война на братовчедите да завърши с помирение, а не да продължи още едно поколение. Царуването на Тюдорите да бъде милостиво и родът на Тюдорите да не отмре след три поколения.

Сякаш опасявайки се да не изгуби кураж, Хенри не изчаква съдебните заседатели да заемат местата си в голямата зала на съвета в столицата. Импулсивно повиква в Уестминстър дворцовия си съдебен служител и служителя, отговарящ за „вътрешните въпроси“ в Уайтхол, за да издадат присъда. Срещу момчето не са представени доказателства; странно, дори не го призовават поименно в съда. Макар Хенри да положи толкова усилия да даде на момчето позорното име на беден пияница, работещ на шлюза в Турне, не го използват върху този единствен важен документ. Макар да го намират за виновен, те не изписват името на Пъркин Уорбек върху дългия свитък с имената на коварните заговорници. Не го назовават по никакъв начин. Сега, когато го осъждат на смърт, те не му дават никакво име, сякаш никой вече не знае кой е той, или сякаш знаят името му, но не смеят да го изрекат.

Те отсъждат да бъде „привързан към леса и влачен през Лондон до ешафода в Тайбърн, обесен, посечен, докато е още жив, а вътрешностите му — изтръгнати и изгорени пред очите му. После да бъде обезглавен, а тялото му — разсечено на четири, и главата и късовете да бъдат поставени където е угодно на краля“ .

Три дни по-късно съдят братовчед ми Теди пред графа на Оксфорд в голямата зала в Уестминстър. Не го питат нищо, той се признава за виновен по всички обвинения, които му представят, и го обявяват за виновен. Той казва, че съжалява много.

Лейди Катрин идва в спалнята ми като жена, която търси убежище. Чувам бързите ѝ стъпки да приближават външната врата, и шляпането на кожените ѝ пантофи, докато прекосява тичешком личните ми покои, където разговорът на придворните ми дами спира за миг, докато тя минава, после тя потропва на вратата ми и камериерката ми я открехва.