Филипа Грегъри - Бялата принцеса

Хенри свиква на съвет всичките си лордове, за да изслушат обвиненията в държавна измяна срещу Теди; наричат го „Едуард, назоваващ себе си Уорик“, сякаш вече никой няма име, в чиято истинност може да се вярва. Наричат момчето Пъркин Уорбек и изброяват десетки други. Разтревожен, сплашен, за да прояви покорство, съветът нарежда на шерифите да изберат съдебни заседатели сред гражданите на Лондон, които ще изслушат показанията и ще произнесат присъда.

Лейди Катрин идва в покоите ми, с лице, по-бяло от дантелата, която държи в ръка. Прави украса за мъжка яка и ярките мъниста, които ще пришие към дантелата, потрепват на възглавничката.

Тя коленичи на пода пред мен; бавно сваля диадемата си и косата ѝ се спуска като водопад. Свежда глава ниско, почти до краката ми.

— Ваша светлост, моля за милост — казва тя.

Поглеждам сведената ѝ глава, лъскавата тъмна коса.

— Аз нямам власт — казвам.

— Милост за съпруга ми!

Поклащам глава. Навеждам се напред и докосвам рамото ѝ.

— Наистина, нямам власт в този двор. Надявах се вие да се застъпите пред краля и за двамата.

— Той ми обеща — казва тя: гласът ѝ е като лек шепот. — Обеща ми това лято. Но сега съпругът ми ще бъде изправен пред съд със съдебни заседатели.

Не я излъгвам, че те може да не издадат присъда, не се надявам, че доказателствата може да се окажат недостатъчни.

— Не бихте ли могли да убедите краля, както сторихте веднъж преди? — питам я. — Не бихте ли могли да му се усмихнете, не бихте ли могли да му позволите — да му дадете онова, което иска?

Клепачите над тъмните ѝ очи потрепват и тя ми отправя един продължителен поглед, сякаш за да отбележи иронията на положението — аз я подтиквам да прелъсти съпруга ми, за да спаси момчето. Знаем какво означава момчето и за двете ни.

— Платих моята част от сделката това лято, когато той обеща, че съпругът ми ще бъде в безопасност — казва тя. — Негова светлост каза, че ако той остане мирно и кротко в тъмницата, може да бъде освободен, по-късно. В замяна дадох на краля каквото искаше. Нямам какво повече да му предложа.

Отмятам глава и затварям очи за момент. Вече съм безгранично уморена, и от кралете, и от сделките, които те сключват, и от жените, които търсят начини да им угодят.

— Изгубили сте влиянието си?

Тя кимва, гледайки ме право в очите и признавайки срама си.

— Не ми е останало нищо, с което да го изкуша — тя замълчава, преди да ми се извини. — Съжалявам. Не знаех какво друго да направя през лятото, когато ми казаха, че съпругът ми е в затвора и е подложен на побоища. Нямах какво друго да предложа.

Въздъхвам.

— Ще говоря с него — казвам. — Но аз също нямам какво да му предложа.

Изпращам шамбелана си да поиска аудиенция при краля и ме въвеждат в личния му кабинет. Майка му стои зад трона и не се помръдва, когато влизам. Камериерът ми посочва къде да седна, аз гледам в лицето Хенри, седнал от другата страна на полираната тъмна маса, докато майка му стои зад гърба му като пазач, предпазващ го от света.

— Знаем защо сте тук — казва Нейна светлост кратко. — Но нищо не може да се направи.

Не ѝ обръщам внимание и поглеждам съпруга си.

— Милорд, не идвам да моля за двамата. Дойдох, защото се страхувам, че ни излагате на опасност — изричам меко.

Той моментално застава нащрек. Това е човек, винаги готов да очаква опасност.

— Ние сме в опасност всеки ден, докато момчето е още живо — отвръща той.

— Не говоря за това. Съществува опасност, която не ви е известна.

— Дойдохте да ни предупредите? — пита лейди Маргарет презрително.

— Да.

Хенри ме поглежда за първи път.

— Да не би някой да е говорил с вас? Да не би някой да се е опитал да ви въвлече в заговор?

— Не, разбира се, че не. Знайно е, че съм ви изцяло предана — поглеждам майка му, чието изражение е все така сурово. — В двора всеки освен вас двамата е убеден, че съм напълно предана.

— Какво има тогава? Говорете.

Поемам си рязко дъх.

— Преди години, когато майка ми и аз, заедно с всичките ми сестри бяхме в убежище, Ричард дойде при нас да ни съобщи, че принцовете са изчезнали. Майка ми и аз изрекохме клетва срещу убиеца им — казвам.

— Това беше самият Ричард — намесва се бързо Нейна светлост.

Ръката на Хенри се раздвижва леко, сякаш за да я накара да замълчи.

— Ричард ги уби — повтаря тя, сякаш едно повторение ще направи думите верни.