Филипа Грегъри - Бялата принцеса

Хенри дори не го вижда. Не вижда никого, докато се обръща и влиза през източната врата, която води нагоре по големите стълби към залата му за аудиенции. Следвам го, а там, в покоите му, го чака майка му, която гледа през прозореца.

— Видях вестоносеца да идва отдалече — казва му тя тихо, сякаш очаква да чуе възможно най-лошата новина. — Моля се от мига, когато видях прахта по пътя. Знаех, че става дума за момчето. Къде е слязло на суша?

— Корнуол — отговаря той. — А аз вече нямам приятели в Корнуол.

Безсмислено е да му казвам, че той вече няма приятели в Корнуол, понеже сломи гордостта им и сърцата им, и обеси мъжете, които корнуолците обичаха и следваха. Чакам мълчаливо, докато Хенри разкъсва обвивката на писмото и изважда листа. Виждам печата на графа на Девън, Уилям Кортни, съпруг на сестра ми Катрин, и баща на обичния ѝ син.

— Момчето е слязло на суша — казва Хенри, четейки бързо. — Шерифът на Девън нападнал лагера му със силен отряд — той прави пауза; виждам го как си поема дъх. — Всички хора на шерифа дезертирали и преминали на страната на момчето в мига, когато го видели.

Лейди Маргарет притиска длани една към друга като за молитва, но не казва нищо.

— Графът на Девън, моят шурей — Хенри ме поглежда, сякаш аз нося отговорност за Уилям Кортни. — Графът на Девън, Уилям Кортни, щял лично да атакува, но преценил, че те са прекалено силни, а той не може да се довери на хората си. Отстъпил към Ексетър — той вдига глава. — Момчето едва е слязло на суша, а вече има подкрепата на цял Корнуол и на голяма част от Девън; а вашият зет е отстъпил към Ексетър, защото не може да е сигурен, че войниците му ще му останат верни.

— Колко? — питам. — Колко войници има момчето?

— Около осем хиляди — Хенри избухва в безрадостен смях, подобен на лай. — Повече, отколкото имах аз, когато слязох на суша. Това е достатъчно. Достатъчно да завземе трона.

— Ти беше законният наследник! — възкликва разпалено майка му.

— Графът на Девън, Уилям Кортни, е хванат като в капан в Ексетър — казва Хенри. — Момчето е започнало обсада — той се обръща към писалището си и изкрещява да доведат писарите му. Майка му и аз отстъпваме назад, когато мъжете дотичват в стаята и Хенри дава заповеди. Лорд Добни трябва да потегли да срещне войските на момчето, и да помогне на Уилям Кортни в Ексетър. Друга армия, командвана от лорд Уилоуби де Броук, трябва да удържи южното крайбрежие, така че момчето да не може да се измъкне. На всеки лорд в страната е наредено да събере мъже и коне и да се срещне с Хенри, за да потеглят към Западните земи. Всички трябва да дойдат, не може да има оправдания.

— Искам да ми бъде доведен жив — казва Хенри на всеки от своите писари. — Напишете това на всички командири. Трябва да бъде заловен жив. И им кажете да доведат и съпругата, и сина му.

— Къде са те? — питам. — Съпругата и синът му? — Не мога да понеса мисълта, че младата жена с бебето си, младата жена, която може да ми бъде снаха, се намира сред армия, която е започнала обсада.

— Сейнт Майкълс Маунт 12 12 Сейнт Майкълс Маунт — остров край бреговете на Корнуол, близо до мястото, където се е издигал замъкът Тинтаджъл, в който според преданията е роден крал Артур. Легендата гласи, че през пети век свети архангел Михаил се явил на рибари на острова, затова му било дадено и неговото име, както и на манастира, съществувал там. — Б.р. — казва Хенри кратко.

Нейна светлост майката на краля възкликва раздразнено при мисълта как момчето и неговият син се вплитат в историята за Артур — легенда, която тя така усърдно се опитва да свърже с нашия син.

Писарите подават заповедите, от които капе горещ восък, и Хенри полага върху тях своя пръстен с печат и изписва с остър криволичещ размах на перото: HR: Henricus Rex . Спомням си за прокламацията, която видях, подписана с RR: Ricardus Rex , и осъзнавам, че по земята на Англия отново стъпват двама мъже, които претендират, че са крале, отново има две съперничещи си кралски фамилии, и този път аз се разкъсвам между двете.

Чакаме. Хенри не може да се насили да отиде на лов със соколи, но ме изпраща да обядвам в шатрите в гората заедно с ловците, да играя ролята на кралица, която вярва, че всичко е наред. Вземам със себе си децата, яхнали малките си понита, а Артур, възседнал ловния си кон, язди гордо до мен. Когато един от лордовете ме пита дали кралят няма да дойде, казвам, че ще дойде след малко: задържан е от някакви дела, нищо важно.

Много се съмнявам, че някой ми вярва. Целият двор знае, че момчето е някъде покрай нашите брегове; някои от тях сигурно вече знаят, че е слязло на суша. Почти със сигурност някои от тях се готвят да се присъединят към него, може дори да носят в джобовете си писмото, с което ги призовава.