Филипа Грегъри - Бялата принцеса

— Не — казвам. — Не бях изплашена. Защото знаех, че вуйчо ми Антъни ще ни защити, и знаех, че народът на Англия никога не би ни сторил зло.

— Аз ще ви защитя сега — обещава Артур. — Ако дойдат, ще ни намерят готови. Не се страхувам.

Усещам как до мен Нейна светлост се дръпва назад. Тя не изпитва такава сигурност.

Заобикаляме по стените до северната страна, за да можем да погледнем надолу към улиците на Сити. Младите чираци тичат от къща на къща, блъскат по вратите и крещят, за да призоват мъжете да защитят градските порти, да извадят оръжията си от прашните стари долапи, призовават ги да измъкнат от избите старите пики. Обучените военни отряди тичат по улиците, готови да отбраняват стените.

— Виждате ли? — посочва ги Артур.

— Те са на наша страна — отбелязвам пред Нейна светлост майката на краля. — Въоръжават се срещу бунтовниците. Тичат към градските порти, за да ги затворят.

Тя изглежда обзета от съмнения. Знам, бои се, че ще разтворят портите веднага щом чуят бунтовниците да крещят, че ще отменят данъците.

— Е, във всеки случай тук сме в безопасност — казвам. — Портите на Тауър са затворени, решетката на крепостната врата е спусната, имаме и оръдия.

— А Хенри със сигурност ще дойде с армията си да ни избави — заявява Нейна светлост.

Маргарет, братовчедка ми, си разменя с мен бърз, скептичен поглед.

— Сигурна съм, че ще дойде — отвръщам.

В крайна сметка лорд Добни, а не Хенри, е този, който връхлита върху изтощените корнуолци, докато си почиват след дългия си поход от запад. Конницата прегазва спящите мъже, реже и сече, сякаш се упражнява с мечове в някоя ливада. Някои от тях носят боздугани с големи, тежки топки накрая, които могат направо да отнесат главата на човек от раменете, или да смажат лицето му и да го превърнат в пихтия, дори и когато е защитено от метален шлем. Други са въоръжени с кавалерийски пики и мушкат с тях в движение, или с бойни брадви със страховит шип в единия край, който може да пробие метал. Хенри е планирал битката и е разположил кавалерия и стрелци от другата страна на бунтовническата армия, така че за тях няма измъкване. Корнуолците, въоръжени почти само с тояги и вили за сено, са като овцете от собствените си пусти земи с бедна почва, подкарвани насам-натам, втурват се ужасено в опит да се махнат от пътя, когато чуват свистенето на хиляди стрели, бягат от конницата, само за да се натъкнат на пехотинците, въоръжени с пики и пистолети, упорито настъпващи към тях, глухи за всякакви призиви за братство.

Нанасят жестоко поражение на корнуолците и ги повалят на колене; те падат в калта, хвърлят оръжията си, вдигат ръце и обявяват, че се предават. Ан Гоф, техният предводител, зарязва битката и хуква да спасява живота си, но е настигнат и повален като задъхан елен след дълго преследване. Бунтовническият водач лорд Одли предава меча си на своя приятел лорд Добни, който го приема с мрачно лице. Никой от лордовете не е напълно сигурен, че се бие на правилната страна, това е изключително неуверена капитулация пред една изключително безчестна победа.

— В безопасност сме — казвам на децата, когато съгледвачите идват в Тауър да ни съобщят, че всичко е свършило. — Армията на баща ви победи лошите хора и те се връщат по домовете си.

— Иска ми се аз да бях предвождал армията! — казва Хенри. — Щях да се бия с боздуган. Тряс! Замахване и — тряс!

Той танцува из стаята, като имитира как с едната ръка държи юздите на галопиращ кон и размахва боздуган, стиснат в другия му малък юмрук.

— Може би, когато станеш по-голям — казвам му. — Но се надявам, че сега ще настъпи мир. Те ще се върнат по домовете си, а ние можем да се върнем в нашия.

Артур изчаква по-малките деца да отклонят вниманието си и застава до мен.

— В Смитфийлд издигат бесилки — казва той тихо. — Ужасно много от тях няма да се върнат по домовете си.

— Трябва да бъде сторено — защитавам баща му пред разтревожения си син. — Един крал не може да проявява снизхождение към бунтовниците.

— Но той продава някои от корнуолците в робство — казва ми Артур без заобикалки.

— Робство ли? — толкова съм потресена, че поглеждам сериозното му лице. — Робство? Кой каза това? Сигурно има грешка.

— Нейна светлост майката на краля сама ми каза. Той ги продава на варварските галери, и те ще бъдат приковани към веслата, докато умрат. Той ги продава като роби в Ирландия. Няма да имаме приятели в Корнуол за цяло поколение напред. Как може един крал да продава хората си в робство?