Филипа Грегъри - Бялата принцеса

— Чувал ли?

Хенри кимва. Наблюдава ме внимателно.

— Чувал с печати. Всеки, който заговорничи в полза на момчето в Англия, всеки, който някога му е изпращал писмо, затворено с личния си печат. Момчето получавало писмото и изрязвало печата от него; запазило печатите, като обещание и залог. А сега сър Робърт ми носи торбата с печатите. Разполагам с всички тях. Пълна колекция, Елизабет, която доказва самоличността на всеки, който е заговорничил в полза на момчето и против мен.

Изражението му е ликуващо, като на ловец на плъхове, хвалещ се със сто опашки от убити плъхове.

— Знаеш ли колко са? Можеш ли да познаеш колко?

По тона му се досещам, че се опитва да ми заложи капан.

— Колко?

— Стотици.

— Стотици? Той има стотици поддръжници?

— Но сега знам всичките. Знаеш ли имената в списъка?

Трябва да прехапя език, за да прикрия нетърпението си.

— Разбира се, че не знам кой е писал на момчето. Не зная кои са хората и не зная колко са печатите. Дори не зная дали са истински — казвам. — А ако са фалшиви? Ако там има имена на мъже, които са ти верни, които може да са писали отдавна на херцогиня Маргарет? Ами ако момчето ти е изпратило чувала нарочно, а сър Робърт работи за него, за да те изпълва със съмнения? Ако момчето се опитва да всява страх сред нас?

Виждам го как рязко си поема дъх при мисълта за една възможност, която не е взел предвид.

— Клифърд се върна при мен — единственият, който се върна при мен! — и ми донесе сведения, по-ценни от злато — казва той упорито.

— А може да е фалшиво злато, неистинско злато, което хората бъркат с истинското — казвам упорито. Намирам смелост и го поглеждам в лицето: — Нима искаш да кажеш, че някой от моите сродници или от моите дами е в списъка? — „Не и Маргарет!“, казвам си отчаяно. Не и Маргарет. Дай Боже да е имала търпение, да не се е обърнала срещу Хенри с надеждата да освободи брат си. Дай Боже никоя от сродниците ми да не е измамила съпруга си от обич към едно момче, което тайно смятат за мой брат! Не и баба ми, нито лелите ми, нито сестрите ми! Дано майка ми винаги да е отказвала да говори с тях, също както никога не говореше с мен. Дай Боже никой от любимите ми хора да не е в списъка на Хенри и да не видя свои сродници на ешафода.

— Ела — казва той внезапно.

Покорно се изправям на крака:

— Къде?

— В приемната ми — казва той, сякаш е най-обичайното нещо на света да дойде в покоите ми, за да ме вземе.

— Аз ли?

— Да.

— За какво? — Внезапно моите покои ми се струват много пусти, вратата към учебната стая на децата е затворена, дамите ми — отпратени. Внезапно осъзнавам, че в Тауър е много тихо, а килиите за предателите са само на половин дузина крачки от нас, както ми напомни Хенри само преди миг. — За какво?

— Можеш да дойдеш и да видиш как довеждат Клифърд пред мен. Понеже си толкова прозорлива относно това чие име може или не може да е в чувала с печати, понеже изпитваш съмнения, може да го видиш с очите си.

— Това е въпрос, с който трябва да се занимаеш ти заедно с твоите лордове — казвам, изоставайки назад.

Той протяга ръка с много решително изражение и казва:

— По-добре ела. Не искам хората да забележат отсъствието ти и да се усъмнят в нещо.

Слагам ръка в неговата, забелязвам колко е студен, когато я сграбчва, и се питам дали страхът е това, което прави пръстите му толкова ледени.

— Както желаеш — казвам спокойно, питайки се дали мога да изпратя съобщение на Маргарет, дали някоя от дамите в залата за аудиенции ще е достатъчно близо, за да я помоля шепнешком да ми донесе нещо — шал или наметка, за да се предпазя от студа в стаята. — Дамите ми трябва да ме придружат.

— Някои от тях вече са там — казва той. — Специално поисках да присъстват. Някои от тях трябва да бъдат там, някои от тях ще трябва да отговарят на въпроси. Ще се изненадаш колко много хора ни чакат. Чакат теб.

Влизаме в залата за аудиенции на Тауър ръка за ръка, сякаш участваме в шествие. Това е просторна стая, тъмна, защото се осветява само от тесни прозорци в двата края, претъпкана този следобед с хора, притискащи се назад към студените стени, за да оставят пред буйния огън място за масата, за големия стол и за кралския балдахин от златен брокат, окачен високо над стола. Нейна светлост майката на краля стои от едната страна на празния трон, до нея е съпругът ѝ лорд Томас Станли, а до него — брат му сър Уилям. Накарала е сестрите ми Сесили и Ан да застанат до нея, а братовчедка ми Маргарет също е там. Маги ме стрелва с изплашен поглед, с потъмнели очи, после свежда поглед към земята.