Филипа Грегъри - Бялата принцеса

Сър Робърт Клифърд, приятел и верен съратник на Ричард — в битката при Бозуърт и дълго преди онзи ден — се покланя, когато влизаме. Изглежда напрегнат, държи кожена торба като вързоп на амбулантен търговец в едната ръка и лист хартия в другата, сякаш е отишъл на пазара да уговори сделка с труден клиент. Хенри се настанява в големия стол под балдахина от златен брокат, и го оглежда от глава до пети, сякаш преценява колко струва човекът, превърнал се в изменник на два пъти.

— Можете да ми съобщите каквото знаете — казва Хенри тихо.

Нейна светлост пристъпва малко по-близо до стола на сина си и поставя ръка върху резбованата облегалка, сякаш иска да покаже, че двамата са неразделни, сплотени. За разлика от нея аз неволно се отдръпвам. Маргарет ме поглежда бързо, сякаш се страхува, че може да припадна. Стаята е задушна; мога да усетя мириса на потта, избила по телата на нервните чакащи лордове. Питам се кой има основателна причина да се страхува. Местя поглед ту към Сесили, ту към Ан и Маргарет, и се питам дали всеки момент няма да им бъде заложен капан. Сър Робърт Клифърд попива пот от влажната си горна устна.

— Дойдох направо от двора… — започва той.

— Не е двор — поправя го Хенри.

— От…

— От измамника Уорбек — Хенри говори от негово име.

— Уорбек? — Сър Робърт се поколебава, сякаш чака потвърждение на името, все едно не го е чувал никога преди.

Подразнен, съпругът ми повишава тон.

— Уорбек! Разбира се! Уорбек! Така му е името, за Бога!

— … с това — сър Робърт подава торбата.

— Печатате на предателите — подсказва му Хенри.

Сър Робърт е пребледнял. Кимва.

— Доказателството за тяхната измяна.

— Изрязани от предателските им писма до момчето.

Сър Робърт кимва нервно.

— Можете да ми покажете. Показвайте ми ги един по един.

Сър Робърт пристъпва до масата, доста близо до краля, и аз виждам как Джаспър Тюдор се повдига на пръсти, сякаш е готов да скочи напред и да предпази племенника си от някаква коварна хитрост. Страхуват се, дори сега, дори в сърцето на Тауър, че Хенри може да бъде нападнат.

Като в някаква детска игра, сър Робърт пъха ръка дълбоко в торбата и предава първия печат. Хенри го взема и го преобръща в дланта си.

— Кресънър — казва кратко.

Разнася се тихо шушукане откъм единия край на двора, където стоят сродниците на отсъстващия млад мъж. Изглеждат напълно потресени. Един мъж пада на колене.

— Кълна се в Бога, не знаех нищо за това — казва той.

Хенри само го поглежда, докато писарят зад него отбелязва нещо върху лист хартия. Хенри протяга ръка за друг печат.

— Астуд — казва.

— Не може да бъде! — възкликва една жена, а после прехапва устните си, изрекли отрицанието, осъзнавайки, че не иска да я видят как защитава един предател.

Хенри протяга ръка, без да обръща внимание на ахването на лордовете. Виждам печата, докато излиза от торбата, почти сякаш с магия, сякаш изведнъж съм се сдобила с ястребов поглед, който може да вижда далече, далече отвъд спотайващата се мишка, бързия полет на малък фазан. Когато сър Робърт подава малкия червен печат, разпознавам отпечатъка от майчиния си пръстен.

Сър Робърт също го разпознава. Предава го, без да каже име, а Хенри го поема без коментар, обръща се и ме поглежда, с напълно безизразен поглед, с тъмни очи, сурови и лишени от любов като уелски камък. Безмълвно го поставя на масата, до печатите на останалите изменници. Чичо му Джаспър ме поглежда гневно, а майка му извръща лице. Срещам уплашения поглед на сестра ми Сесили, но не смея да ѝ дам знак да не казва нищо. Запазвам изражението си напълно неподвижно; най-важното е никой от нас да не признава нищо.

От торбата се появява друг печат. Откривам, че съм затаила дъх, сякаш се подготвям за нещо още по-ужасно. Хенри го слага на масата, без да изрече името, и всички придворни проточват шии напред, сякаш искат да го прочетат, въпреки волята му.

— Дорли — изрича той с горчивина. Една от дамите ми надава приглушен стон, когато той назовава брат ѝ.

Сър Робърт подава друг печат от торбата и чувам как Нейна светлост ахва ужасено. Тя се олюлява назад и се хваща за стола, за да се закрепи, когато Хенри се изправя на крака. Ръката му е върху печата, не мога да видя надписа, и за момент, в ужаса си, помислям, че ще се обърне към мен, мисля си, че ще ме назове като предателка. Помислям си, че в ръката му е моят печат. Придворните са останали без дъх, местейки поглед от потресеното изражение на краля към бледото лице на майка му. Каквото и да е планирал Хенри в това изпитание, то не е било да намери в торбата този печат. Ръката му се тресе, когато поднася печата с познатия герб.