Филипа Грегъри: Укротяването на кралицата

За миг оставам с лице към украсената с резба дървена ламперия, напълно неспособна да се обърна и да се изправя пред любопитните погледи в претъпканата стая. Сега, когато плътните врати са между нас, откривам, че треперя — не само ръцете ми, не само треперещите ми колене, дълбоки тръпки преминават по всяка жила на тялото ми, сякаш имам треска; треперя като зайче в пшеничена нива, което чува как свистящите сърпове на жътварите идва все по-близо и по-близо.

Всички заспиват едва дълго след полунощ, а аз намятам синя пелерина върху нощницата си от черен сатен и, тъмна като сянка в цветовете на нощното небе, излизам тихо от женските покои и слизам по големите стълби. Никой не ме вижда да минавам, спуснала съм качулката върху лицето си, а и бездруго в този двор любовта се купува и продава от години. Никой не проявява особено любопитство към жена, която се е насочила не към своята стая след полунощ.

Пред вратата на моя любим няма поставени пазачи, тя е отключена, както той обеща. Завъртам дръжката на бравата и се вмъквам вътре, и той е там, чака ме до огнището, стаята е празна, осветена само от няколко свещи. Той е висок и строен, тъмнокос, тъмноок. Когато ме чува, се обръща, и желанието осветява мрачното му лице. Сграбчва ме, главата ми е опряна до твърдите му гърди, ръцете му се стягат около гърба ми. Без да кажа и дума, търкам чело в него, сякаш искам да вляза под кожата му, в самото му тяло. Поклащаме се заедно за момент, телата ни жадуват за уханието, за докосването на другия. Ръцете му се вкопчват в задника ми, той ме повдига и аз обвивам крака около него. Отчаяно копнея за него. Той отваря вратата на спалнята си с един ритник на обутия си в ботуш крак, и ме внася вътре, затръшвайки я зад себе си, докато се обръща и ме полага върху леглото си. Смъква панталона си, захвърля ризата си на пода, докато аз разтварям пелерината и робата си и той се притиска върху мен, и влиза в мен, без да изрече нито дума, само с дълбока въздишка, сякаш цял ден е сдържал дъха си за този момент.

Едва тогава прошепвам, притисната към голото му рамо:

— Томас, люби ме цяла нощ; не искам да мисля.

Той се повдига над мен, за да може да види бледото ми лице и кестенявата ми коса, разпиляна по възглавницата.

— Божичко, отчаяно копнея за теб — възкликва, а после лицето му става напрегнато, и тъмните му очи се разтварят широко и са заслепени от желание, когато започва да се движи в мен. Разтварям крака по-широко и чувам как дъхът ми излиза накъсано, и знам, че съм с единствения любовник, който някога ми е доставял удоволствие, на единственото място на света, където искам да бъда, единственото място, където се чувствам в безопасност — в топлото легло на Томас Сиймор.

По някое време преди зазоряване той ми налива вино от една гарафа на бюфета и ми предлага сушени сливи и малки сладкиши. Вземам чаша вино и гриза един сладкиш, улавяйки трохите в шепата си.

— Той ми предложи брак — казвам кратко.

За миг Томас засланя очите си с ръка, сякаш не може да понесе да ме вижда, седнала в леглото му, със спускаща се по раменете ми коса, увила чаршафите му около гърдите си, с шия, ожулена до червено от настоятелните му целувки, с леко подпухнала уста.

— Бог да ни е на помощ. О, дано Бог ни спести това.

— Не можех да повярвам.

— С брат ти ли е говорил? С чичо ти?

— Не, с мен, вчера.

— Казала ли си на някой друг?

Поклащам глава:

— Още не. Не исках да казвам на никого, преди да кажа на теб.

— В такъв случай какво ще правиш?

— Какво мога да направя? Ще се подчиня — казвам унило.

— Не можеш — казва той с внезапно нетърпение. Протяга ръка към мен и сграбчва ръцете ми, разтрошавайки сладкиша. Коленичи на леглото и целува върховете на пръстите ми, както направи, когато за пръв път ми каза, че ме обича, че иска да бъде моят любим, че иска да бъде мой съпруг, че никой не бива никога да ни раздели, че съм единствената жена, която някога е желал — през целия си живот! — в един дълъг живот, изпълнен с любовници и блудници, и слугини, и толкова много момичета, че дори не може да си ги спомни. — Катрин, кълна се, че не можеш. Не мога да го понеса. Няма да го допусна.

— Не виждам как да откажа.

— Какво каза?

— Че ми трябва време. Че трябва да се помоля и да помисля.

Той полага ръката ми върху плоския си корем. Мога да почувствам топлата влага на потта и мекотата на тъмните косми, стената от твърди мускули под здравата кожа.

— Това ли правеше тази вечер? Молеше се?