Филипа Грегъри - Другата кралица

Спомням си за двореца си в Холируд в ранните дни на брака си с Дарнли. Само след броени седмици бях открила, че красивото момче, в което се бях влюбила, е коварен млад мъж, чийто единствен чар беше във външността му. Още щом се оженихме, той ми даде да разбера онова, което всички останали знаеха: че е пияница и содомит, изгарящ от амбиция да ме отстрани от управлението и сам да поеме властта.

Приписвах неприязънта си към него на това, че бях открила що за човек е: но истината беше по-ужасна от това — далеч по-ужасна. Спомням си как Ботуел дойде в кралския ми двор в Холируд, как опърпаните дами и недодяланите мъже от моя шотландски двор, както винаги, се дръпнаха назад, за да направят път на Ботуел, който излезе напред, мрачен и силен, извисяващ се с цяла глава над всички останали. Някой издаде леко неприязнено съскане, друг си тръгна, като затръшна вратата, трима мъже пристъпиха напред и заопипваха коланите си, където трябваше да бъдат мечовете им, и вместо да се разгневя от това неуважение, аз просто затаих дъх, усетила мъж, който поне беше наистина такъв, а не наполовина селяк, като тези шотландски лордове, не почти напомнящ на момиче, като моя слабоват съпруг, а мъж, който можеше спокойно да гледа един крал в лицето, мъж като моя свекър, краля на Франция, който винаги имаше самочувствието на най-властния мъж в стаята, без значение кой друг беше там.

Виждам го и го пожелавам. Истината е толкова проста и греховна. Виждам го и разбирам, че той може да опази този трон за мен, да победи тези двулични блюдолизци заради мен, да се изправи в сблъсък с Джон Нокс и мъжете, които ме мразят, да сплоти тези непримирими лордове, да изиска издръжката ми от Франция, да ме защити от Англия, и да ме направи кралица тук. Никой друг не може да го направи. Те не се страхуват от никого освен от него. И затова аз не искам никого освен него. Той е единственият мъж, който може да ме опази, който може да ме спаси от тези варвари. Сам свиреп и жесток, той може да ги управлява. Гледам го и знам, че той е мъжът, който ще ме отведе до съдбата ми. С него ще господствам над Шотландия, с него мога да завладея Англия.

Дали той разбира това в мига, когато ме вижда — спокойна и красива на трона си? Не съм такава глупачка, че да оставя желанието да проличи на лицето ми. Гледам го спокойно, кимам му и отбелязвам, че майка ми е имала най-голямо доверие именно на него от всички лордове, и той й е служил почтено. Знае ли той, че докато говоря толкова хладно, усещам как сърцето ми блъска с всичка сила под роклята, а избилата от нервно напрежение пот щипе кожата ми?

Не узнавам това, дори по-късно, все още не знам. Той така и не пожела да ми каже, нито дори когато вече сме любовници и си шепнем в нощта; не искаше да ми каже и тогава, а когато питам, той се засмива лениво и казва: „Един мъж и една девойка…“

— Едва ли мога да бъда наречена девойка — казвам.

— Далеч по-лошо — казва той. — Омъжена жена, многократно омъжвана жена, и кралица.

— Е, и как разбра, че те желая?

— Скъпа, знаех, че си жена, следователно неминуемо щеше да пожелаеш някого.

— Но как разбра, че това си ти?

— Е, кой друг беше налице?

— Няма ли ми да кажеш?

— Ти беше там, вкопчена в трона си, бореща се да го запазиш, отчаяно нуждаеща се от помощ. Някой щеше да те похити и да се ожени насила за теб. Ти беше като дива птица, върху която само трябва някой да хвърли мрежа. Тогава дойдох аз, копнеещ за богатство и високо положение, и за възможността да уредя някои стари сметки и да управлявам Шотландия. Не би ли казала, че сме родени един за друг?

— Не ме ли обичаш? Никога ли не си ме обичал?

Той ме придърпва в прегръдките си и устата му покрива моята.

— Ни най-малко. Ни най-малко, моя френска блуднице, моя скъпа лисичке, моя, само моя.

— Не — казвам, когато тежестта му се отпуска върху мен. Винаги му казвам това. Това е думата, която означава желание, за мен, за нас. Това е думата, която означава „да“. „Не“.

Лондон прилича на град в траур. Никога не съм виждал нещо подобно, откакто младата Елизабет беше отведена от Тауър, за да бъде държана като затворница в провинцията, и толкова се страхувахме, че повече никога няма да се върне здрава и читава у дома. Сега нейният братовчед се отправя на друго страшно пътуване, от Тауър към Звездната палата в Уестминстър Хол. Но този път нареждането за това е дадено от нас, протестанти, англичани, срещу един протестант и англичанин. Как се стигна дотук?