Филипа Грегъри - Другата кралица

Готвя се да наредя на съдиите да се оттеглят и да вземат решение по молбата му. Ние бяхме негови приятели, не можем да го чуем как ни моли за нещо толкова разумно и основателно и да отхвърлим молбата му. Този човек трябва да получи съвет. Тогава една бележка от Сесил, който седи по-надолу на масата, бива предадена и пъхната под дланта ми.

1. Ако той получи адвокат, ще бъдат разкрити в пълни подробности обещанията на шотландската кралица към него. Уверявам ви, че писмата й до него не са нещо, което бихте искали да бъде прочетено на глас във вашия съд. Те я представят като скандална блудница.

2. Всичко това се случи, докато тя беше под вашата опека, която в такъв случай трябва да бъде поставена под съмнение. Как бихте могли да позволите да се случи подобно нещо?

3. Процесът ще се проточи, а честта и репутацията на шотландската кралица ще бъдат напълно съсипани.

4. Нейна светлост нашата кралица, ще бъде изложена на презрението на всички, поради това, което тези двамата казват за нея. Ще създадем хиляда изменници, докато провеждаме разследване срещу един.

5. Нека имаме благоприличието да стигнем бързо до решение и да оставим нейна светлост кралицата да издаде милостива присъда. Тя винаги може да го помилва, след като този процес приключи.

Прочитам бележката, а след това постановявам решението си:

— Трябва да отговорите на обвинението — обръщам се към Хауърд.

Той ме поглежда с тъмните си, честни очи — един продължителен поглед, а след това кимва:

— Тогава трябва да оспоря обвинението — казва той.

Давам съгласието си, но всички знаем, че е невъзможно да се избегне обвинението в държавна измяна. Новите закони на Сесил до такава степен са разширили границите на понятието „държавна измяна“, че днес е невъзможно да живееш в Англия, без да си виновен почти всеки ден, почти всеки час. Да мислиш и говориш за здравето на кралицата е държавна измяна, да намекваш, че някой ден тя може да умре, е държавна измяна, да намекваш, че тя може би няма да бъде кралица на Франция е безспорна държавна измяна, макар че това е просто очевидна истина: никой от нас повече няма да види Кале в английски ръце. Сега е държавна измяна дори да помислиш, тайно и съкровено, нещо критично по адрес на кралицата. Томас Хауърд трябва да е виновен в държавна измяна, както всъщност трябва да сме и всички ние, дори Сесил, през всеки ден от живота си.

Те го тормозят и се нахвърлят постоянно върху него, както кучетата дразнят уморена мечка. Той толкова ми напомня за мечка, прикована към стълб, докато на арената се втурват нови и нови кучета, озъбват й се и отново се отдръпват. Те му напомнят за разследването в Йорк и го обвиняват, че е проявил благосклонност към шотландската кралица. Нея обвиняват, че е предявила претенции към трона на Англия, и намекват, че той е бил готов да се ожени за нея и по този начин да стане крал на Англия. Казват, че той е заговорничил с шотландските лордове, със сестра си лейди Скроуп, с Уестморланд и Нортъмбърланд.

Превеждат го през всеки миг от разследването в Йорк: имат доказателства, че шотландските лордове са се срещнали с него и са предложили този брак. Това не може да се отрече, защото е вярно. То не беше тайна и всички го одобрихме. Робърт Дъдли, седнал сега до мен като един от съдиите, с каменно лице, също имаше пръст в това. Трябва ли и той да бъде съден за държавна измяна редом с Хауърд? Уилям Сесил, главният сред тези, които скалъпиха този процес и сега го направляват, също знаеше всичко за това. Знам това, защото собствената ми съпруга му съобщи, докато ме шпионираше. Трябва ли Сесил да бъде изправен на съд? А съпругата ми? А аз? Но сега всички ние бързаме да забравим ролите, които изиграхме в това ухажване. Гледаме как Хауърд отхвърля нападките и казва, че не може да си спомни всичко, че признава, че е занемарил дълга си към кралицата, че не е бил поданикът и сродникът, какъвто е трябвало да бъде — но това не го прави виновен в държавна измяна.

Той се опитва да каже истината на това маскарадно шествие сред огледала, костюми и лъжливи лица. Бих се смял, ако не бях сломен от собствените си скърби, ако не се бях поболял от тревога за него. Той се опитва да каже истината пред този съдебен състав от шпиони и лъжци.

Всички сме уморени и се готвим да прекратим за вечеря, когато Никълъс Баръм, церемониалмайстор на кралицата и оръдие в ръцете на Сесил, внезапно изважда писмо от Джон Лесли, епископ на Рос, до шотландската кралица. Представя го като веществено доказателство и всички покорно го прочитаме. В него епископът съобщава на кралица Мери, че нейният годеник, Норфолк, е предал собствената си кралица на шотландските лордове. В него се казва, че всички планове на кралица Елизабет, всички съвети на нейните съветници, на всичките й най-близки съветници, са били подробно докладвани от Норфолк на враговете на Англия. Писмото е изключително шокиращо, и е доказателство, пълно и завършено доказателство, че той е бил на страната на шотландците срещу Англия, и е работел за кралица Мери. Това е един невероятен документ. Той показва Норфолк, без съмнение, като завършен и безспорен предател.