Василий Ян - Чингис хан

— „Гюл-Джамал беше бедна пастирка в беден аул 128 128 Аул — при тюркските народи населено място от типа на село, което се е местело циклично за зимна и лятна паша на добитъка. — Б.пр. в голямата тюркменска пустиня — започна напевно да разказва Хаджи Рахим. — Тя знаеше много песни.

Имаше една песен, с която извеждаше агнетата на водопой; друга, спокойна и радостна, с която ги уговаряше мирно да пасат и да не ходя надалеч.

Тревожна песен с мрачен, отривист звук предупреждаваше заблудените, че наблизо има хищен вълк, и агнетата, които спокойно дремеха под сянката на гъстите храсти, веднага скокваха и бързо се понасяха натам, където на хълма стоеше Гюл-Джамал с дълга пръчка, а три големи рошави кучета с лай бягаха около изоставащите и събираха цялото стадо в една купчина.

Всички свои песни Гюл-Джамал научи от дядо си Коркуд-чобан, който бе пастир в продължение на много години и свиреше мелодиите на дълга свирка. През целия си дълъг живот бе бедняк, наемаше се за пастир на аула и се хранеше, като минаваше от една юрта в друга по ред, въпреки че сам имаше стара, изкривена като него самия, юрта в края на аула.

Беше сам откакто умряха първо жена му, а после и двамата му сина, убити по време на войната на Хорезъм шаха със свободните афгански планинци.

Дъщерята на пастира, дадена за жена в отдалечено селище, веднъж пристигна при него с мъничко момиченце на ръце и след като боледува няколко дни, умря. Лицето й бе в синини и подутини от удари. Какво се бе случило с нея никой не знаеше, а старият Коркуд-чобан отвръщаше на въпросите:

— Явно така е пожелал Аллах! Не всяка девойка попада на добър мъж! — и закриваше тъмното си сбръчкано лице с широк ръкав.

Отначало Коркуд трепереше над детето, както би се грижил за накуцващо агънце, и като бродеше със стадото из степта носеше момиченцето на гърба си в кожена торба, понякога заедно с блеещите болни агънца.

Постепенно Гюл-Джамал порасна, след това вече бягаше редом с него; припяваше с тънкия си глас на дядо си, когато той свиреше на кавала, и заедно с кучетата следеше за изоставащи агнета. Когато порасна още, Коркуд изведнъж заяви, че повече няма да е пастир, че е решил от сега нататък да лежи на плъстена постеля край старата си юрта, а вместо него младите агнета ще пасе внучката му. В това време на олисяло магаре пристигна голямата му сестра и се засели с него в юртата. Всички в аула заговориха, че Коркуд е срещнал в степта шейтана и му продал внучката си за жена. Други казваха, че дядото е намерил в древна могила голямо съкровище и какво ли още не съчиниха. Но беше вярно, че у него изведнъж се появи стар меден котел, над юртата винаги се виеше дим и бедният пастир черпеше гостите си с чай.

Накрая за стареца настъпиха важни времена — предстоеше да омъжи порасналата си внучка. Калимът 129 129 Калим — откуп за булката, основно условие за сключване на брак при тюркските народи. Може да е добитък, пари, накити, тъкани, вещи за дома и др. — Б.пр. за такава девойка можеше веднага да му донесе и камила, и кон, и крава, и овни. Тогава дядото ще стане съвсем безгрижен — само ще лежи на плъстта, ще пие кумис колкото си иска и денем ще гледа облаците, а нощем — звездите. А за добитъка ще се грижат сестра му, дъщеря му и зет му.

Коркуд не бързаше да даде внучка си и за всеки, който идваше да сватосва Гюл-Джамал, старецът все повишаваше стойността на калима, така че всички сватове си тръгваха без успех, дивейки се на алчността на бившия пастир. Но имаше един, който се връщаше отново и отново — известния барс на големите пътища, ужасът на керваните, разбойникът Кара-Бургут.“

— Ако обичаш девойката — казваше Кара-Бургут — тогава не се пазариш за калима.

И обещаваше да даде толкова, колкото поиска старият Коркуд. Но всяка нощ, когато младежът пристигаше, пастирът не даваше окончателен отговор и казваше, че ще си помисли.

Само че, явно, шейтанът се беше присмял на старика, и той отведнъж изгуби и камилите, и конете, и овните, които пресмяташе, докато гледаше звездите. Дойдоха в аула джигитите на самия шах да събират данъци и за миналата, и за настоящата, и за бъдещата година. Отведоха много коне и добитък и взеха и Гюл-Джамал, като казаха, че поданиците на всемогъщия шах са длъжни да му дават най-красивите девойки.