Василий Ян - Чингис хан

След това разбиха по същия начин и лявото крило. Джалал ад-Дин продължаваше битката заедно с джигитите си до пладне, и, загубил обичайното си спокойствие, се хвърляше като пленен тигър ту към лявото, ту към дясното крило.

Монголите помнеха заповедта на хагана: „Не пускайте стрели към султана“ и пръстенът около смелия предводител все повече се стесняваше. Той се биеше отчаяно, опитвайки се да си пробие път сред неприятелските редици. Разбрал, че положението му е безнадеждно, накрая се прехвърли на любимия си тюркменски кон, свали шлема и другите си воински доспехи и остави само меча. Обърна животното и заедно с него скочи от висока скала в тъмните води на бурния Синд. Преплува реката и се изкачи на отсрещния стръмен бряг, откъдето заплаши с меча си Чингис хан и препусна, за да се скрие в храстите.

Чингис хан от огромно удивление закри уста с ръка, посочи към Джалал и каза на синовете си:

— Ето какъв син трябва да има всеки баща!

Монголите, като видяха, че султанът се хвърли в реката, искаха да се втурнат да го преследват с плуване, но хаганът им забрани.

Те изклаха цялата войска на младия султан, но воините му успяха да хвърлят в реката жена му и майка му, за да не ги заловят дивите татари.

Остана жив само седемгодишният син на Джалал, пленен от неприятеля. Изправено пред Чингис хан, момчето се обърна и през рамо гледаше към хагана косо, със смел поглед, преизпълнен с ненавист.

— Родът на враговете ни трябва да се изтръгва от корен — каза Чингис хан. — Потомството на такива смели мюсюлмани ще изколи внуците ми. Нахранете хрътката ми със сърцето на това момче.

Палачът монголец, усмихнат до уши от гордост, че може да покаже изкуството си пред великия си господар, запретна ръкави и се приближи към момчето. Повали го по гръб и с едно движение, по монголски обичай, разпори с нож гърдите му; пъхна ръка под ребрата, измъкна малкото топло сърце и го поднесе на хана.

Той няколко пъти, като стар шопар, прохриптя „Кху-кху-кху!“, после обърна коня си и прегърбен и навъсен, потегли нагоре по каменистата пътечка.

След тази битка при Синд султан Джалал ад-Дин, скитайки се из различни страни, още много години продължаваше успешно да воюва с монголите, събирайки отряди със смелчаци. Но никога не му се удаде възможност да застане начало на толкова голяма войска, че да може да надделее над врага си.

След вечерта, когато в Бухара Махмуд-Ялвач спаси Хаджи Рахим от меча на монголския стражник и му разреши да се възползва от щедростта му, дервишът го следваше навсякъде, а след него пък като сянка се движеше и „малкият брат“ Туган.

Махмуд-Ялвач стана главен съветник на новия управител на областта Маверанагр — сина на Чингис хан Чагатай хан. Самият Чагатай се занимаваше предимно с лов и пируване, а Махмуд-Ялвач събираше за него данъците, водеше сметките за заграбените от татарите ценности, изпращаше в Монголия върволици роби, описваше напуснатите от бековете домове и имоти, обнародваше нови налози и изпращаше да ги събират специални събирачи.

Призоваваше селяните да се върнат по земите си и да сеят жито и памук, като им обещаваше, че предишните бекове няма да се приберат в къщите и градините си и няма да се наложи да плащат дан за земята.

Но той казваше всичко това, за да успокои разбягалия се народ, за да се върнат изплашените селяни по нивите си и да се прекратят нападенията на гладните бродещи шайки над керваните. После се разбра, че всички тези обещания са били само примамка и вместо туркменските, таджикските и кипчакските бекове, постепенно земевладелци станаха монголските князе и ханове, а върналите се селяни, както и преди, им работеха под аренда и им даваха почти цялата си реколта.

Махмуд-Ялвач назначи Хаджи Рахим за писар на своята канцелария и той остави настрана съчиняването на сладкозвучни строфи, служеше усърдно — всеки ден от зори до здрач седеше на голям протъркан килим редом с други писари; на колене съставяше отчети, описи на имущество, заповеди и всякакви други важни документи.

Махмуд-Ялвач не плати на дервиша никаква заплата и веднъж му каза:

— За какво ти е заплата? Който се върти покрай богатствата, по ръцете му полепва златен прах…

— Но не и по ръцете на поета дервиш — отвърна Хаджи Рахим. — По старото ми наметало се е наслоила само прахта от пътищата, по които скитах дълги години.

Тогава Махмуд-Ялвач му подари нов цветен халат и му заповяда да се явява при него всеки четвъртък, в навечерието преди свещения петък, за три сребърни дирхема за хляб, чай и за баня, за да не се сипе по деловите книжа прахта, събрана от дервиша по безкрайните пътища на света.