Василий Ян - Чингис хан

Това известие толкова разтревожи Теркен-Хатун, че тя даже спря да си слага компреси на очите, с които се стараеше да ги прави по-красиви. Като разбра, че е опасно да остане в Хорезъм и заповяда да се приготви голям керван, събра всички жени и деца на сина си, натовари камилите с ценности и се отправи през каракумските пясъци на юг, към планините Копетдаг.

Преди да потегли обаче, старата царица реши да предпази внуците си от възможни впоследствие съперничества. Заповяда на главния палач да изведе всички млади заложници, живеещи в шахския двор, без значение от възрастта им, с лодка до дълбоко място насред Джейхун и там да ги хвърли във водата с големи камъни на краката. Всичките двайсет и седем момчета и юноши, синове на едри феодални владетели на Хорезъм, бяха удавени.

От всички заложници владетелката запази живота само на Омар хан, син на господаря на Язер в туркменските земи. Стори го само защото самата тя се отправяше натам, а Омар хан и слугите му знаеха пътя през пустинята. По време на трудния преход през пясъците на Каракум, продължил шестнайсет дни, те вярно и безропотно служеха на старата шахкиня.

Но когато керванът вече се приближаваше към границите на Язер 120 120 Язер — намирал се е в подножието на планините между Мерв и сегашен Ашхабад. — Б.а. и иззад пясъците се показаха скалистите върхове на планините, Теркен-Хатун изчака Омар хан да заспи и заповяда да му отсекат главата.

Тя поведе кервана към непристъпната крепост Илал, разположена на върха на самотен връх. Тук тя остана с целия си двор, докато наблизо не се появиха предните монголски отряди, търсещи шах Мохамед.

Един от началниците на охраната й предложи незабавно да бягат оттам под закрилата на внука й Джалал ад-Дин, който събираше в Иран бойци за войната с монголите. Всички само за това говореха — за мъжеството му, за силата на войската му, за това, че ще успее да прогони враговете.

— Никога! — извика в пристъп на ярост старицата. — По-добре да загина от монголски меч! Как? Да се унижа до толкова, че да приема милост от сина на ненавистната ми туркменка Ай-Джиджек? Да живея под негова закрила, когато имам внуци с моята благородна кипчакска кръв? По-добре да попадна в плен на Чингис хан и да понеса от него унижението и позора.

Монголите скоро пристигнаха и обсадиха крепостта. Образуваха плътен обръч около скалата и отрязаха всякаква връзка на обсадените с останалия свят. Обсадата продължи четири месеца и когато в цистерните и мазетата пресъхна и последната капка вода, Теркен-Хатун реши да се предаде. Монголите плениха заедно с шахкинята майка целия харем и малолетните синове на Хорезъм шаха. Всички момчета бяха незабавно изклани, а жените и дъщерите на Мохамед, както и самата шахкиня бяха изпратени в лагера на Чингис хан. Цялата свита и охраната бяха избити от свирепите чужденци.

Монголският владетел веднага раздаде дъщерите на Хорезъм шаха на синовете си и на свои приближени, а злобната Теркен-Хатун държеше за показ при пирове. Тя трябваше да седи край входа на шатрата и да пее жални песни; Чингис хан й хвърляше оглозгани кокали.

Така се прехранваше Теркен-Хатун, която по-рано беше единовластна повелителка на Хорезъм и се наричаше „владетелка на всички жени по света“.

След като се раздели с шаха, Джалал ад-Дин и братята му от другата майка, Озлаг шах и Ак шах, съпровождани от седемдесет конници, достигнаха до Мангишлак. Местните чергари им дадоха отпочинали коне. На тях младите ханове преминаха Каракум и достигнаха Гургандж, столицата на Хорезъм.

Там обявиха на най-знатните бекове, че Хорезъм шахът Мохамед е отменил завещанието си и е определил за наследник на своя престол султан Джалал ад-Дин. Въпреки че бившият наследник Озлаг шах потвърди това, кипчакските бекове не пожелаха да се примирят с един султан без кипчакска кръв във вените си. Тайно се наговориха и решиха да убият Джалал.

Той бе предупреден за заговора от Иналчук хан, пристигнал от Кайфен.

— Нямам работа в този град на скорпиони и тарантули, където дори пред лицето на опасността няма единство! — огорчи се Джалал ад-Дин.

Така през нощта, придружен от Тимур-Мелик и триста тюркмени, незабелязано напусна Гургандж и се отправи на юг през Каракум.