Василий Ян - Чингис хан

— Ойе! Курбан-Къзък! — завика и той, и двамата бързо се затичаха надолу по канавката да се срещнат, протегнаха ръце и се прегърнаха. Това беше съседът му, старият Сакоу-Кули, който вече имаше и внуци.

— Ох, какви времена! — каза старецът и изтри очи с ръкава си.

— Здраво ли е семейството ти, жива ли е кравата, работи ли магарето, плодят ли се овцете? — попита Курбан.

— Дойдоха онези хора, загърнати в кожуси, откараха добитъка на съседа, метнаха напряко на седлото и отнесоха четири мои овци и една моя внучка, а останалото ми семейство избяга в планините. Аз все ги чакам, само дано не са умрели от глад. А кравата и магарето се спасиха.

— А къде е моето семейство? — попита Курбан. Той затаи дъх, докато очакваше отговора.

— За теб вестта е радостна — жена ти вчера се върна и пренощува в развалините на моя беден дом. Ето я, вече идва през полето…

И наистина, орачът видя в далечината познатата червена дреха на жена си. Защо ли върви и се олюлява? Курбан веднага стана сериозен и важен — нали е глава на семейството, трябва да събере всички под крилото си и отново да изгради разрушеното си стопанство.

— Ето какво, Сакоу-Кули — каза той на стареца. — Ти имаш крава и магаре, аз имам кон. Ще ги запретнем заедно и ще разорем парчетата си земя. Наоколо е война, набези; до вчера бяха кипчакските бекове, сега са монголските ханове. Кога ще се отървем от тях? Но ние сме земеделци, не можем да чакаме. Нашата работа е да сеем хляб; ако сами не се погрижим за себе си, кой ще ни нахрани?

— Правилно казваш! Не трябва да се губи време: земята иска семена, плуг и вода!

През пролетта на тази страшна година на Дракона (1220) целият Маверанагр вече се намираше под властта на Чингис хан. Като старателен собственик, получил в свое владение ценно наследство, монголският владетел започна да се грижи за установяване на реда и мирния живот. Във всички градове постави татарски гарнизони, назначи местни хакими и към тях добави свои монголски управители, за да вижда и знае всичко незаспиващото око на великия хаган.

Някои селяни, все още наплашени и недоверчиви, започнаха постепенно да се завръщат по домовете си и се заеха с обработката на полята. Но редът се възстановяваше бавно: из цялата страна бродеха шайки гладни, бездомни бежанци и след монголите, в търсене на храна, също като тях грабеха разорените селища.

Непокорно оставаше само долното течение на Джейхун, изначалната земя на Хорезъм, където се намираше богатата столица на Хорезъм шаховете Гургандж — тя оставаше в средата на монголските владения подобно шатра с прерязани връви. Чингис хан реши да сложи ръка на тази земя и повери завоюването й на тримата си сина: Джочи, Чагатай и Угедей. За тях той задели значителна част от войската си. Чагатай и Угедей поеха към Хорезъм от юг, по брега на река Джейхун, а вечно непокорният Джочи се забави и остана с отрядите си около Дженда, където се занимаваше с лов на диви магарета и отбираше коне от номадите, търсейки само бели и светлокестеняви с черни гриви и опашка — любимите на хагана.

Чингис хан спря похода на главната си войска и реши да прекара зимата на бреговете на Джейхун. Изпрати в Гургандж Данишменд-хаджиб, един от преминалите на негова страна сановници на Хорезъм шаха. Той пристигна при старата царица Теркен-Хатун и й заяви, че великият хаган воюва не с нея, а само със сина й, Хорезъм шаха Мохамед, и не толкова заради престъпленията, които е извършил той, а колкото за да го накаже за непокорството и за оскърбленията, които е нанесъл на майка си. Данишменд-хаджиб добави още, че ако Теркен-Хатун покаже покорството си, то Чингис хан обещава да не я закача и да не разорява областите, намиращи се под нейна власт.

Но нима коварната царица Теркен-Хатун можеше да повярва на монголския владетел, който бе честен само със своите монголи, а всички други хора възприемаше като плячка, така, както ловецът свири на свирка на козата, за да я примами, а щом я хване, си прави от нея кебап.

Едновременно с пристигането на Данишменд-хаджиб в Гургандж доплаваха и лодки от Кайфен. В една от тях се намираше преоблеченият като обикновен работник Иналчук хан, който донесе писмо от Хорезъм шаха. Падишахът известяваше майка си, че напуска заставата на брега на Джейхун. Оттегля се в Хурасан, за да събере там голяма войска и вика шахкинята да отиде при него с целия му харем, без да се доверява на Чингис хан.