Василий Ян - Чингис хан

Славата на битката при Парван и вестта за разгрома на непобедимите монголи се разнесе през планинските хребети и долини. Монголският отряд, обсаждащ крепостта Балх, незабавно свали обсадата и замина на север. В няколко завзети града жителите въстанаха и избиха гарнизоните на нашествениците. Тогава Чингис хан прибягна до обичайната си хитрост: изпрати шпиони при хановете, които бяха съюзници на Джалал ад-Дин, и им обеща натоварени със злато камили, ако не подкрепят смелия султан.

Скоро в лагера на младия тюркски предводител тръгнаха раздори за дреболии при подялбата на плячката. В спор за арабски кон един кипчакски хан удари с камшик по главата Аграк, предводител на голям отряд, и Джалал ад-Дин не успя да ги помири. След това и Музафар-Малик, предводителят на афганците, Азам-Мелик с карлуките, и Аграк с воините от Келдж, повярвали в коварството на Чингис хан, се отделиха от обединената войска на Джалал, оплаквайки се от високомерието и грубостта на кипчакците, които се осмеляват да бият с камшик воините от други племена:

— Тези същите тюрки (т.е. кипчакци) по-рано се бояха от монголите. Те уверяваха, че враговете ни не приличат на обикновени хора, че са непобедими, защото удар на меч не можел да ги нарани. Ето защо те и не се страхували от никого на света и няма друга сила, която може да се бори с тях. А сега, когато ги разбихме и видяхме, че и монголското племе може да бъде ранено така, както и всички останали хора, и кръвта им изтича като на всички други, сега кипчакците се преизпълниха със самохвалство и започнаха да ни оскърбяват, да обиждат нас, които им помогнахме в битките…

Джалал ад-Дин не можа да направи нищо. Напразно се опитваше да им докаже, че Чингис хан по-лесно ще разбие противниците си, нападайки ги всеки поотделно, но уверенията му бяха напразни и половината от войската му се отдели. Той остана само с тюркмените на Амин-ал-Мулк.

Когато Шиги-Хутуху-нойон се върна при Чингис хан и разказа в подробности за битката при Парван, Чингис хан остана невъзмутим и непроницаем, както винаги. Само каза:

— Хутуху свикна винаги да побеждава и надделява. Сега, изпитал горчивината на поражението, ще стане по-внимателен и опитен във военните дела.

Само че ханът не се забави, събра цялата войска, каквато бе възможно, и настъпи с огромна сила. Гонеше конниците с такава скорост, че по пътя те нямаха време дори да си сварят храна. Насочи се направо към Газна и когато коларският път свърши, изостави обоза и тръгна по пътеките през планината.

След като се отделиха съюзните отряди, Джалал ад-Дин вече не можеше да влезе в открит бой с монголите, както искаше по-рано, и се отправи на юг. Задържа го бързата и пълноводна река Синд, стеснена от планините, през които преминаваше. Султанът търсеше лодки и салове, за да я премине с войската си, но бурните вълни разбиваха всички съдове във високите скалисти брегове. Накрая докараха една лодка и Джалал ад-Дин се опита да качи в него майка си Ай-Джиджек, жена си и други спътници. Но и тази лодка се разпадна от удар в скалите и жените останаха на брега задно с воините.

Изведнъж се появи пратеник с викове: „Монголите са съвсем близо!“ А в това време нощта скри всичко с черното си покривало.

Когато Чингис хан разбра, че Джалал търси начин да премине реката, реши да го залови. Той води хората си цяла нощ и на сутринта видя противника си. Монголите започнаха да се приближават към войската на султана от три страни. Образуваха няколко полукръга и се спряха във вид на опънат лък, а река Синд беше тетивата му.

Хаганът изпрати Унер-Гулидж и Гугс-Гулидж с отрядите им да изтикат султана от брега, а на хората си заповяда: „Не поразявайте предводителя им със стрели. Заповядвам да го хванете жив!“

Джалал ад-Дин се намираше в средата на мюсюлманската войска, обкръжен със седемстотин отчаяни конници. Като видя на хълма Чингис хан, който оттам даваше разпореждания за битката, султанът се хвърли с такава ярост с джигитите си в атака, че монголите се разбягаха, дори самият им господар се впусна в бяг, пришпорил коня си с камшик.

Но далновидният и внимателен Чингис бе скрил в засада преди битката десет хиляди отбрани воина. Те излетяха отстрани, нападнаха Джалал, отблъснаха го и се понесоха към дясното крило тюркмени, командвани от Амин-ал-Мулк. Пометоха редиците, притиснаха ги към центъра на войската, където всички се смесиха и започнаха да отстъпват.