Василий Ян - Чингис хан

За няколко дни малкият отряд преодоля тежкия път, който керваните изминават за шестнайсет денонощия и достигна до град Нинся. Изпратеният напред разузнавач докладва, че сред зелените поля в подножието на хребета Копетдаг има някакви юрти и край тях пасат спънати коне от необичайна порода. По всичко бе видно, че са монголи и са не по-малко от седемстотин човека. Тимур-Мелик каза:

— Въпреки че нашите коне са уморени след трудния преход, силите ще им стигнат, за да се врежем в монголския лагер. А на нас трябва да ни стигнат уменията да посечем враговете.

— Късметът застига само смелия! — отвърна младият султан.

Отрядът тюркмени на Джалал, изникнал внезапно от пясъка, се нахвърли с отчаяна ярост върху монголския стан. Схватката бе ожесточена, и двете страни се сечаха, без пощада. Накрая монголите не издържаха, разбягаха се в безпорядък и се скриха в подземните водопроводни канали (кяризи). Само неколцина успяха да се спасят.

Това бе първото стълкновение, в което тюркмените удържаха победа над нашествениците. Дотогава дивото непознато племе внушаваше такъв ужас, че го смятаха за непобедимо. Джалал ад-Дин отбеляза:

— Ако враговете ни не бяха в лагер сред открито поле, а се намираха зад крепостните стени на Нинся, с нашите измъчени коне никога не бихме преминали край тях. Така че по-скоро изловете конете им и ги оседлайте! Все още ни очаква дълъг път.

Всички конници бързо се преместиха на отпочиналите монголски коне и по планинските пътеки се отправиха на юг, към град Нишапур.

След няколко дни, опасявайки се от предателството на кипчакските ханове, от Гургандж към Нинся тръгнаха другите двама синове на Хорезъм шаха: Озлаг шах и Ак шах. Съпровождаше ги голяма свита, с която се опитаха да преминат незабелязано покрай монголския стражеви отряд, но бяха обкръжени и избити.

В това време Джалал ад-Дин, без да спира никъде, пътуваше все по-нататък, през Нишапур, Зузен и Хератската област. Управителят на една планинска крепост му предложи да остане в нея, осланяйки се на непристъпните древни стени. Джалал отвърна:

— Пълководецът трябва да действа в открито поле, а не да се заключва зад стени. Колкото и да е силна крепостта, монголите ще намерят начин да я превземат.

Като пристигна в Буст, султанът вече имаше значителен отряд, събран от воините на разпръсналата се армия на баща му. Тук се съединиха с отряда на Амин-ал-Мулк, прогони монголски отряд, обсаждащ Кандахар, и пристигна в Газна, главния град на областта, отредена му някога от шаха. Там прие клетвата за вярност от всички местни бекове.

Сега Джалал ад-Дин разполагаше вече с около трийсет хиляди тюркменски воини. Още толкова афганци, карлуки и воини от други племена се присъединиха към него.

С тази войска от шестдесет хиляди пешаци и конници Джалал излезе срещу монголите и разположи лагера си край град Парван, където извираше рекичката Лугар, вливаща се в река Кабул.

Оттам предприе набег над Тохаристан и разгроми монголския отряд на Мукаджек, обсаждащ крепостта Вариан. Монголите, давайки там около хиляда убити, бързо преминаха река Пяндж, разрушиха моста й зад себе си, и се върнаха при Чингис хан.

Джалал ад-Дин изпрати при него пратеник с кратко писмо:

„Определи мястото, където да се срещнем за битка, ще те чакам там.“

Чингис хан не отвърна на писмото, но се обезпокои от поражението на отряда на Мукаджек и от смелостта на съперника си. Изпрати срещу му четирийсет хиляди конници, предвождани от доведения си брат Шиги-Хутуху-нойон.

Джалал смело се насочи срещу монголите. Битката се проведе в долината, на разстояние един фарсах (7 км) от Парван. Преди началото на боя тюркменският предводител даде на войската такава заповед:

„Богатири, пазете силите на конете си до момента, в който забият барабаните. Едва тогава седнете на седлото. Преди това се сражавайте пеш, като привържете поводите към пояса си.“

Битката продължи два дни. Шиги-Хутуху-нойон, като видя, че монголските му воини са уморени и губят сили, а не могат да надделеят над противника, на втория ден прибягна към хитрост. Той заповяда да приготвят плъстени кукли и да ги качат на резервните коне. Отначало уловката подейства и мюсюлманската войска се поколеба, но Джалал ад-Дин ободри всички и те пак продължиха упорито да се сражават.

Накрая султанът заповяда да бият барабаните. Всички се метнаха на конете и той поведе конниците си в атака. Сам се хвърли сред монголската войска и я разцепи. Тогава нашествениците се обърнаха в бяг, така че „от копитата на конете им хвърчаха искри 121 121 Източен израз, означаващ „препуснаха с всички сили“ — Б.а. “. Конниците на Джалал на още неуморените си коне лесно догониха и избиха бягащите врагове. От разгромената войска на Шиги-Хутуху-нойон в лагера на Чингис хан се върнаха само незначителни останки.