Василий Ян - Чингис хан

— Хаджи Рахим е много отслабнал, затворен е в хладна клетка, която никога не се осветява от слънцето, но никога не е унивал, сякаш го грееха собствените му пламенни мисли… Той вече пише с мъка… Виждаш ли как в тези строфи буквите му подскачат! Чуй какво е написал на последната страница…

Бент-Занкиджа взе изписания с арабско писмо лист хартия и започна да чете:

— „… моят изтъркан калем дописа последните строфи от повестта за набега на безпощадните монголи над цветущите долини на нашата родина… Покрит с праха и мръсотията на усърдието, съставителят на тази книги би искал да каже още много за тези малодушни хора на Хорезъм, които не се решиха самоотвержено да излязат да се бият с жестокия изтребител на мирни племена, свирепия Чингис хан…

… Ако всички хорезъмийци твърдо и единодушно бяхме вдигнали меча на гнева, и без да се щадим яростно се бяхме хвърлил срещу враговете на родината, то високомерните монголи и червенобрадият им владетел нямаше да се задържат и половин година в Хорезъм, а завинаги биха се скрили в далечните си степи…

… Монголите надделяха повече заради несъгласията, отстъпчивостта и робската нагласа на противниците им, отколкото заради силата на кривите си мечове… Смелият Джалал ад-Дин показа, че с малък отряд отчаяни джигити той съумя да разбие монголските пълчища…

… Но калемът пада от изстиващите ми пръсти… Силите на дервиша скиталец отслабват, а дните бягат, приближава денят на разплатата… И аз мога да напиша тези няколко строфи от стихотворението на поета:

… Ще кажа на прощаване на моите неведоми читатели: «Надменните имами и надулите се от важност улеми ме упрекват в неверие! Злобно и глупаво е късогледството им! Неверие, такова като моето, не е лесно и празно дело». Няма по-твърда и пламенна от моята вяра: в победата на мислителя над тъпоумните палачи, в победата на угнетения труженик над свирепите насилници, в победата на знанията над лъжите! Аз знам, че ще настанат по-добри времена, когато правдата, грижата за човека и свободата ще поведат родината ни към всеобщо щастие и светлина! Ще дойде, ще стане!“

Бент-Занкиджа допря до устните си тънък смугъл пръст с три сребърни пръстена, помисли, сключила извитите си вежди, старателно подреди изписаните листи и ги загърна в парче пъстър плат. Вдигна блестящите си черни очи към Туган и каза шепнешком:

— Сега ще извикам трима смели юноши от племето люли… Ще отидете при ямата на избитите, за да измъкнете Хаджи Рахим. Нощта е дълга и не е свършила! Ще го спасим!

$id = 7965

$source = Моята библиотека

Селям! — Привет! Добър ден! — Б.а.

Маверанагр — местност между реките Амударя и Сърдаря, днешен Туркменистан. — Б.а. ; Хорезъм (Хорезам, Хорезъмия) — държава в Средна Азия, разположена около някогашното Аралско море, платото Уст Юрт и до източните брегове на Северно Каспийско море. Столица на държавата е град Хорезъм. — Б.пр.

Каракум (Черни пясъци) — пясъчна пустиня в северните и централни райони на Туркменистан. — Б.а.

Дервиш — персийска дума, означаваща мохамедански монах. Дервишите съставлявали особена каста. Носили наметала, завързани с грубо въже вместо пояс, знак за доброволна бедност. Първоначално сред тях е имало известни поети и учени, занимаващи се с решаването на философски въпроси. — Б.а.

Кара-Кончар — Черният меч — Б.а.

Благородната книга (масхари шериф) — така мюсюлманите наричат Корана. — Б.а.

Пайцза (тюркски отпечатък) — пластинка от метал или дърво с написани заповеди на Чингис хан, давала се е като пропуск за свободно придвижване из монголските владения. Те са давали големи права на притежаващите ги: местните власти са били длъжни да оказват всякакво съдействие, да предоставят коне, водачи и храна на приносителите на пайцзата. — Б.а.

Хаган (каган) — хан на хановете, повелител на монголите. — Б.а.

Гургандж — столицата на Хорезъм, впоследствие разрушена от монголите. — Б.а.

Хорезъм шах — владетел на Хорезъм в началото на 13-ти век, най-силният от мюсюлманските владетели. — Б.а.